Последна саможертва

Но и при Лиса нещата не бяха идеални. Както обикновено, я измъчваха купища проблеми. Чувстваше се близо — толкова близо — до разкриването на убиеца на Татяна. Отговорът сякаш беше под носа й, само трябваше да се протегне още малко и да то сграбчи. Пазителите бяха довлекли портиера Джо и след насилствено изтръгване на показания — те си имаха свои методи, които не изискваха магически внушения — той призна, че в нощта на убийство е видял в моята сграда онзи морой с деформираната ръка. Никакво изтезание обаче не успя да застави портиера Джо да разкрие, че му е било платено — от този морой или от Даниела Ивашков. Призна само, че за известно време във въпросната нощ е бил „позадрямал“, което обаче в никакъв случаи не можеше да се приеме като убедително доказателство, достатъчно да ме спаси от обвинението.

Лиса притежаваше и писмото на Амброуз, в което съдържаше прикрита заплаха към Татяна. Авторът на писмото не беше съгласен със закона за възрастта, понеже бил прекалено мек, не одобряваше подкрепата на Татяна за използването на магията с духа и негодуваше срещу тайните тренировки. Писмото може и да беше издържано в безупречно учтив тон, но който го е написал, очевидно е таял дълбока неприязън към кралицата. Това подкрепяше версиите за политически мотив.

Разбира се, съществуваха още доста лични мотиви. В тази объркана и мръсна игра бяха намесени Амброуз, Блейк и жените, като всеки един от този списък можеше да е убиецът. Лиса постоянно се измъчваше, че в списъка фигурира и Даниела Ивашков, и не говореше за това пред Ейдриън. Единственото оневиняващо я обстоятелство бе, че Даниела бе дала подкупа за да предпази сина си Ейдриън от неприятности, а не за да уличи мен в престъплението. Другият подкуп, които ме уличаваше, бе платен от загадъчния морой с деформираната ръка. Ако Даниела беше убила Татяна, тя щеше да плати и за двете лъжи на портиера Джо.

Освен това, естествено, съзнанието на Лиса беше обременено и с последния изпит. Въпросът. Въпросът, които сякаш имаше толкова много отговори — и в същото време нито един. Какво трябва да притежава една кралица, за да бъде добър владетел? Кой знае защо, но това предизвикателство се оказа по-трудно от предишните изпити. При тях, така да се каже, се намесваше някакъв практически компонент. А тук? Тук от значение беше само нейният интелект. Не се изискваше да пали огън. Нито да се изправи срещу страховете си.

Ядосваше се, че приемаше толкова на сериозно тази главоблъсканица. Не се нуждаеше от още стрес, особено при сегашния развой на събитията. Животът й можеше да бъде много по-прост, ако възприемаше изпитите само като средство за печелене на време. В кралския двор непрестанно прииждаха нови и нови посетители, желаещи да наблюдават избора на нов владетел, като все повече и повече от тях — за нейно искрено удивление — даваха подкрепата си за нея. Стигна се дори дотам, че Лиса почти не можеше да се появи някъде, без присъстващите там да започнат да скандират за „Дракона“ или бурно да я приветстват като „възродената Александра“. А когато се разпространи слухът за нападението срещу нея, поддръжниците й започнаха да изразяват подкрепата си още по-пламенно.

Но срещу Лиса, разбира се, имаше и силна опозиция. Най-сериозното възражение срещу кандидатурата й беше същото онова от юридически характер — когато се стигне до избора на новия монарх, тя няма да има правото да се съревновава. Друг довод срещу нея беше възрастта й. Твърде е млада, твърдяха опонентите й. Кой би желал едно хлапе да се възкачи на трона? Но почитателите на Лиса не искаха и да чуят дори за тези критики. Припомняха царуването на младата Александра, както и чудесата, които Лиса бе сътворила, докато лекуваше чрез магията си. Възрастта нямаше значение. Мороите се нуждаят от млада кръв, крещяха те. Освен това настояваха за промяна на избирателните закони.

Не бе изненадващо, че опонентите й изтъкваха също и факта, че Лиса е свързана с убийцата на кралицата. Лично аз очаквах това да е най-големият проблем за кандидатурата й, но тя беше толкова убедителна, като обясняваше как съм я шокирала с предателството си, че мнозина останаха е убеждението, че ако Лиса стане кралица, ще успее да поправи злото, което аз бях сторила. При повдигането на този въпрос тя често прибягваше до внушението, с което успя да ги заблуди, че напълно се разграничава от мен.

— Толкова съм уморена от всичко това — каза Лиса на Кристиан, когато се върнаха в стаята й. Тук беше нейното убежище от цялата лудница и сега тя лежеше на леглото в неговите прегръдки. Майка ми също бе там, като дежурен неин пазител. — Тази работа с номинирането ми се оказа ужасна идея.

Кристиан я погали по косата.

— Не е така. Ейб ми каза, че изборът на новия ни монарх ще се забави заради надигналата се шумотевица. Колкото и да се оплакваш, зная, че си горда е това, че стигна толкова далеч.