Последна саможертва

Това беше самата истина. Изпитът с чашата намали кандидатите наполовина. Останаха само пет кандидатури. Една от тях беше Ариана Шелски, както и братовчедът на Даниела Руфъс Тарус. Лиса бе третата. Следваха Марк Лазар и Мари Конта. Роналд Озера отпадна.

Сега заговори майка ми:

— Никога не съм виждала нещо подобно. Направо е невероятно колко много поддръжници успя да спечелиш. Кралският съвет и останалите кралски фамилии не са длъжни да променят закона за възрастта. Но виковете на тълпите… както и възможността да спечелят любовта на „простосмъртните“ може да ти осигурят поддръжници сред кралските фамилии. Една или две от тях, които не са особено популярни, очакват да подобрят репутацията си, ако застанат зад твоята кандидатура. Засега обаче още се въздържат заради вероятността ти да не успееш да спечелиш трона.

Лиса се вцепени.

— Да спечеля… това, реално погледнато, не е възможно, нали? Ариана е сигурен победител… не е ли така? — Да спечели трона, никога не е било част от този налудничав план, ала сега, при толкова малко кандидати, натискът Ариана да се възкачи на трона стана още по-силен. Доколкото Лиса бе запозната, другите кандидати не демонстрираха готовност да подобрят живота на мороите, затова Ариана трябваше да спечели.

— И аз бих казала същото — каза Джанин. В гласа и се прокрадна гордост, доказваща колко е близка на фамилията Шелски — Ариана е блестяща и компетентна, а и повечето морои го знаят. Тя се отнася много добре към дампирите, много по-добре от някои от останалите кандидати. И вече се изказа за отмяна на закона за възрастта.

Стомахът на Лиса се сви на топка при мисълта за законите потискащи дампирите.

— Господи, надявам се тя да спечели. Не можем да позволим всичко да пропадне.

Едно почукване на вратата накара майка ми да застане нащрек, в пълна бойна готовност, но Лиса й каза:

— Това е Ейдриън.

— Е — промърмори Кристиан, — този път поне не избра най-неподходящия момент.

Разбира се, още с влизането на гаджето ми нахлу и вече обичайната за него миризма на тютюн и алкохол. Макар че, честно казано, в момента пороците му бяха последната ми грижа Но продължаваше да ме гложди мисълта, че той се нуждае от моето лично присъствие, за да спазва добро поведение. Това ми напомни признанието му, че аз съм неговата сила.

— Ставайте — подкани ги той. Изглеждаше много доволен от себе си. — Трябва да направим едно посещение.

Лиса се надига леко озадачена.

— За какво говориш?

— Няма отново да си губя времето с Блейк Лазар — предупреди го Кристиан.

— Ставаме двама — увери го Ейдриън. — Имам по-добро предложение. И по-привлекателно. Помниш ли как се чудеше доколко Серена е била близка с Грант? — обърна се Ейдриън към Лиса. — Е, изглежда сега може лично да я попиташ. Намерих я. О, да, и тя ще се радва да се видите.

Майка ми смръщи чело.

— Според последното, което чух, Серена била изпратена да преподава в някакво училище. Мисля, че е някъде по Източното крайбрежие. — След нападението на стригоите при което бяха убити Грант и още няколко души, пазителите решиха за известно време да освободят Серена от дежурствата като телохранител. Тя беше единствената оцеляла сред пазителите.

— Така е, но понеже сега учениците са в лятна ваканция, са я върнали обратно, за да помага при надзора на тълпите около изборите. Сега дежури край предните порти.

Лиса и Кристиан се спогледаха.

— Трябва да поговорим с нея — възбудено заговори Лиса. — Тя може да знае кого е обучавал тайно Грант.

— Това още не означава, че някой от учениците му е убил Татяна — предупреди я майка ми.

— Не — кимна Лиса, — но може да има нещо общо, ако е вярно написаното в писмото на Амброуз. Къде е тя сега. При портите ли?

— Да — потвърди Ейдриън. — По всяка вероятност няма дори да ни се наложи да й купуваме нещо за пиене.

— Тогава да вървим. — Лиса се изправи и посегна към обувките си.

— Сигурна ли си? — попита Кристиан. — Нали знаеш какво ни очаква навън.

Лиса се поколеба. Сега за мороите беше късно през „нощта“ но това не означаваше, че всички бяха в леглата си особено край портите, където напоследък гъмжеше от народ. Лиса обаче реши, че най-важното е да се докаже невинността ми, и кимна.

— Да. Хайде, да тръгваме.

Майка ми поведе групата и приятелите ми стигнаха до входа на кралския двор. („Вратата“, която Ейб бе направил, вече беше зазидана.) Кралският двор беше ограден с висока стена от камъни с различни цветове, за да се затвърди всеобщото впечатление у представителите на човешката раса, че това е елитно училище. Портите от ковано желязо бяха отворени, но група пазители блокираха пътя, водещ навътре към кралския двор Обикновено в будката на пазачите дежуреха само по двама пазители, но сега бяха повече заради по-старателните проверки на автомобилите и контролирането на стълпотворенията От двете страни на пътя се бяха подредили зяпачи в очакване на колите, все едно че бяха около червения килим на нашумяла филмова премиера. Джанин знаеше един удобен околен маршрут, позволяващ да се избегнат най-големите струпвания на зяпачи, но не на всички.