Последна саможертва

— Защото, ако фамилията Драгомир угасне, същото ще стане и с духа. И Ейдриън ще бъде в безопасност. Магията с духа започна много бързо да привлича внимание, а ти си искала да се отървеш от всички доказателства за съществуването на Джил, за да ликвидираш влиянието на Василиса. — Изражението на Даниела красноречиво потвърждаваше казаното от мен. Трябваше да спра дотук, но любопитството ми не го позволи. — Тогава защо сега си признаваш?

Даниела сви рамене.

— Защото имаш право. Един ДНК тест ще разкрие истината. — Разнесоха се потресени ахвания от тези, които възприемаха всичко казано от нея като божествено откровение, зачудени какво може да означава това. Други пък отказваха да повярват и я гледаха с насмешка. Даниела, несъмнено разочарована от изтичането на информация, все пак изглеждаше примирена с разгласяването й. Но усмивката й скоро се стопи, като се вгледа в мен по-отблизо. — Но бих искала да узная: коя, за Бога, си ти!

Голяма част от аудиторията също изгаряше от нетърпение да узнае. Поколебах се. До този момент магията на Соня бе свършила много добра работа. Постигнахме, макар и засега не съвсем категорично, приемането на Джил за член на фамилията Драгомир. Ако оставим системата да следва нормалния си ход и ако Лиса спечели изборите, както сега исках, в скоро време можех да разчитам кралицата да изпрати някой от своите адвокати, за да ми помогне да се прекрати съдебното преследване срещу мен.

Но докато се взирах в тълпата — пълна с хора, които познавах и уважавах, но които ме бяха осъдили и заклеймили без нито за миг да се усъмнят във вината ми, — усетих как в гърдите ми се разгаря див гняв. Нямаше значение дали бе породен или не от магията на духа. Още бях бясна заради това, колко лесно ме заподозряха и обвиниха, и изхвърлиха от живота си. Не исках да чакам това да се уреди в някакъв кабинет на пазителите. Исках да се изправя лице в лице срещу тях. Исках да узнаят, че съм невинна — или поне относно убийството на кралицата.

И затова, счупвайки собствения си рекорд по опасно и безразсъдно поведение, веднага смъкнах сребърната гривна на Соня.

— Аз съм Роуз Хатауей.

Глава 33

Виковете и крясъците ми подсказаха, че прикритието ми бе рухнало.

Много очи се приковаха и в Дмитрий. Ейдриън бе свалил илюзията от него веднага след като махнах гривната си. И както бяхме очаквали, пазителите, които постепенно стесняваха обръча около нас, сега се хвърлиха напред с извадени пистолети. Аз все още вярвах, че няма да ги използват. За щастие майка ми и Михаил бързо се придвижиха, за да блокират атакуващите и да спрат стрелбата.

— Недей — извиках към Дмитрий, уверена, че той моментално ще се присъедини към двамата ни защитници. Беше изключително важно двамата да останем съвършено неподвижни, за да не ни приемат като заплаха. Дори вдигнах двете си ръце и — макар и неохотно — Дмитрий ме последва.

— Почакайте. Моля ви първо да ни изслушате.

Обръчът от пазители остана плътен, без никакви пролуки. Бях съвсем сигурна, че майка ми и Михаил са единственото, което ги спираше да открият огън по нас още там, на място. Пазителите винаги бяха обучавани да бранят другите пазители, поне доколкото е възможно. Лесно можеха да повалят Джанин и Михаил, които им блокираха достъпа до нас, пък и обградилите ни пазители нямаше да чакат вечно. Но Джил и Ейб внезапно пристъпиха напред и заеха позиции до нас. Още два щита в нашата отбранителна линия. Намесата на цивилни още повече усложняваше нещата. Ейдриън не се бе помръднал, но фактът, че оставаше затворен в обръча, превръщаше и него в препятствие за пазителите.

— По-късно, ако искате, можете да ни изведете оттук — казах им аз. — Няма да се съпротивляваме. Но първо ни оставете да говорим. Знаем кой е убил кралицата.

— Както и ние — прекъсна ме един от пазителите. — А сега, вие останалите… отдръпнете се, преди да пострадате. Тези двамата са опасни бегълци.

— Те трябва да говорят — спря го Ейб. — Имат доказателства.

Той отново се намесваше, говорейки уверено за неща, за които нямаше никаква представа. Залагаше изцяло на мен. Започвах да го харесвам. Жалко, че доказателството ни не беше стопроцентово сигурно, както ми се искаше, но както споменах и по-рано… това бяха технически подробности.

— Оставете ги да говорят.

Беше нов глас, но глас, който винаги и по всяко време щях да позная. Лиса си проправи път между двама пазители. Те останаха нащрек, в бойни позиции, загрижени да не им се изплъзнем. Това й позволи да се промъкне, но само донякъде, тъй като единият от пазителите я сграбчи за ръката и не й позволи да стигне до нас.

— Те са стигнали толкова далеч. Те имаха право за… Джил. — Господи, не й беше лесно да го каже, без да трепне, още повече че не беше напълно наясно с това разкритие. Единствено смъртта, надвиснала над мен, я караше да пренебрегне потресаващата новина, че се е сдобила със сестра. Тя също ми вярваше на сляпо, уверена, че казвам истината. — Те са във вашата власт. Няма къде да избягат. Само им позволете да говорят. Аз също имам доказателство, което ще потвърди тяхната версия.