Последна саможертва

— Роуз, не мога да повярвам, че това се случва, но ако Джеймс — това е името му — е направил това, за което говориш, то той е действал самостоятелно. Винаги е имал радикални идеи. Знаех го още когато го наех за охрана, обаче никога не съм допускала, че е способен на убийство. — Огледа се наоколо, търсейки някоя по-авторитетна личност, и накрая се спря върху членовете на Кралския съвет. — Винаги съм вярвала, че Роуз е невинна. Ако Джеймс е виновен, то ще бъда безкрайно щастлива да ви кажа каквото зная, стига това да изчисти името на Роуз.

Толкова, толкова лесно. Мистериозният морой — Джеймс — изглежда е присъствал почти навсякъде, където е била Таша. Освен това е бил забелязан в подозрителните ситуации, където тя не е била — като подкупването на портиера Джо и нападението срещу Лиса. Можех да спася Таша, като стоваря цялата вина върху този Джеймс. Нали вече бе мъртъв. А с Таша можехме да си останем приятелки. Тя е действала, водена от принципите си, нали така? Какво лошо имаше в това?

Кристиан се изправи до нея и ме изгледа, сякаш бях непозната.

— Роуз, как можа да изречеш всичко това? Ти я познаваш. Знаеш, че не би могла да го направи. Престани да разиграваш сцени и ни остави да изясним как този Джеймс е убил кралицата.

Толкова, толкова лесно. Да се обвини мъртвеца.

— Джеймс не би могъл да прободе Татяна — отсякох. — Ръката му е била недъгава. На един морой са необходими и двете ръце, за да прободе някого. Вече на два пъти съм била свидетел на това. И съм готова да се обзаложа, че ако попитате направо Етан Мур… — Погледнах към пазителя, който внезапно пребледня. Вероятно би бил готов да се впусне в смъртоносна битка и да убива без колебание. Но да издържи една щателна проверка? И евентуално разпит от началниците си? Не вярвах, че ще се справи. Вероятно поради това Таша е могла да го манипулира. — Джеймс не е бил там в нощта, когато Татяна е загинала, нали? Не мисля, че и Даниела Ивашков е била там, въпреки това, което е било съобщено по-рано на принцеса Драгомир. Но Таша е била. Тя е била в покоите на кралицата и ти не си съобщил за това.

Етан изглеждаше готов да побегне, но шансовете му да се измъкне бяха тъй нищожни, колкото моите или на Дмитрий. Той поклати бавно глава.

— Таша не би убила никого. — Не беше точно жадуваното от мен потвърждение за нейното местонахождение, но беше близко. По-късно пазителите биха могли да изтръгнат повече от него.

— Роуз! — Кристиан вече бе побеснял от гняв. Като го видях да ме гледа с такава омраза, ме заболя дори повече, отколкото от изражението на Таша. — Престани!

Лиса направи няколко колебливи крачки напред. Долових, че съзнанието й не иска да повярва на това, което казах… но все още ми вярваше. Замисли се за противоречивата ситуация.

— Зная, че е грешно… но ако използваме внушение върху заподозрените…

— Не смей дори да го предлагаш! — кресна Таша и обърна изгарящите си очи към Лиса. — Стой настрани от това. На карта е заложено бъдещето ти. Бъдеще, което може да те направи велика и да постигнеш всички неща, от които се нуждае нашият народ.

— Бъдеще, което ти ще можеш да манипулираш — осъзнах играта й аз. — Лиса вярва в много от реформите, които ти предлагаш… и си мислиш, че ще успееш да я убедиш и за онези, в които още не вярва. Особено след като е гадже на племенника ти. Ето защо ти се бореше толкова упорито за промяната на закона за кворума. Искаше тя да стане кралица.

Кристиан понечи да пристъпи напред, но Таша го спря, като го улови за рамото. Това обаче не му попречи да заговори.

— Това е идиотщина. Ако тя е искала Лиса да бъде кралица, защо е накарала Джеймс да я нападне?

Това и за мен си оставаше загадка, една от пробойните в моята версия, за която нямах обяснение. Но Дмитрий имаше. Той се приближи към мен, като продължаваше да е нащрек заради двамата пазители зад гърба си.

— Защото никой не е трябвало да умре. — Ниският, плътен глас на Дмитрий отекна съвсем ясно благодарение на добрата акустика на залата. Нямаше нужда от микрофон, когато се обърна към Таша. — Ти не си очаквала Лиса да бъде придружавана от пазител. — Имаше право, осъзнах аз. През онази нощ Еди беше избран за дежурен пазител при странни обстоятелства и едва бе успял да се върне навреме за срещата на Амброуз с Лиса. — Джеймс вероятно е трябвало само да симулира нападение и да побегне… но това би се оказало достатъчно, за да предизвика прилив от симпатия, с което да се увеличи подкрепата за принцеса Василиса. И точно това се бе случило, макар и с малко по-трагична развръзка.

Яростта, изписана по лицето на Таша, сега се преобрази в нещо, което не успях да преценя веднага. Изглеждаше оскърбена от обвиненията ми, но да я обвинява Дмитрий — това вече й дойде много. Сега имаше вид на дълбоко обидена жена. Съкрушена. Познавах това изражение. Нали само преди два часа го бях видяла и върху лицето на Ейдриън.

— Димка, не и ти… — пророни тя.