Последна саможертва

— На твое място не бих избързвала да го споделя, Лис — изрекох с нисък глас. Лиса още вярваше, че убийцата е Даниела, и истината никак нямаше да й се понрави. Хвърли ми смутен поглед, но не протестира.

— Нека тогава да ги изслушаме — заяви един от пазителите, при това не кой да е, а самият Ханс. — След едно толкова дръзко бягство, действително бих искал да узная какво ги е върнало обратно.

Ханс да ни се притече на помощ?

— Но — продължи той — сигурен съм, че и двамата ще ни разберете: длъжни сме да ви обезвредим напълно, преди да оповестите голямото си разкритие.

Погледнах към Дмитрий, който вече се бе извърнал към мен И двамата знаехме в какво се забъркваме и честно казано, събитията се развиваха по-добре, отколкото бях предвиждала.

— Добре — кимна Дмитрий. Погледна към благородните ни защитници. — Всичко е наред. Пуснете ги да минат.

Майка ми и другите обаче не помръднаха.

— Пропуснете ги — казах им аз. — За да не се озовете в една килия с нас.

Бях сигурна, че тези самоотвержени глупаци няма да се вслушат в думите ми. Но Михаил пръв отстъпи назад, след което и другите последваха примера му, на практика в пълен синхрон. Пазителите веднага ги отведоха настрани. С Дмитрий останахме неподвижни, а четирима пазители пристъпиха към нас — двама към него и двама към мен. Ейдриън се беше оттеглил с другите, но Лиса остана на няколко крачки от мен, като вярна докрай приятелка.

— Говори — нареди Ханс и стисна здраво дясната ми ръка.

Срещнах погледа на Лиса. Мразех това, което трябваше да кажа. Но не. Точно сега не се тревожех най-много заради нея. Като огледах аудиторията, открих Кристиан, който — разбираемо — следеше цялата драма с наострено внимание. Не издържах да го гледам повече, затова се извърнах и плъзнах поглед по тълпата, без да се вглеждам в отделни физиономии. Всичко ми се струваше като в мъгла.

— Аз не съм убила Татяна Ивашков — заговорих. Неколцина изсумтяха подозрително. — Не я харесвах. Но не съм я убила. — Погледнах към Ханс. — Ти разпита портиера, който свидетелства къде съм била в нощта на убийството, нали така? А той разпозна мъжа, който нападна Лиса, като лицето, подкупило го да излъже къде съм била. — От Михаил бях научила, че Джо накрая си признал, че е получил пари от загадъчния морой, след като пазителите го притиснали до стената с помощта на снимката.

Ханс се намръщи, поколеба се, но накрая ми кимна да продължа.

— Няма досие, потвърждаващо съществуването му или поне пазителите не разполагат с такова. Но алхимиците знаят кой е той. Видели са го в една от техните сгради, при това в ролята на бодигард. — Погледът ми се спря на Етан Мур, застанал до вратата сред групата пазители. — Като бодигард на личността, която е била допусната на среща с Татяна в нощта на убийството й: Таша Озера.

Не беше необходимо публиката в залата да надава рев, защото този път Таша изкрещя достатъчно, за да заглуши всички останали. Седеше до Кристиан, преди да скочи като ужилена от стола си.

— По дяволите, какви ги говориш, Роуз? — възкликна тя. — Да не си полудяла?

Докато стоях там предизвикателно, готова да се изправя срещу тълпата и да поискам справедливост, преливах от усещане за триумф и могъщество. Но сега… сега просто изпитвах тъга, докато се взирах в тази личност, на която винаги бях вярвала и която в момента ме изпиваше с очи, разширени от шок и болка.

— Искаше ми се да бях… но е вярно. И двете го знаем. Ти си убила Татяна.

Изумлението на Таша нарасна, примесено сега с малко гняв, но в същото време сякаш още не можеше да повярва, че съм изрекла това обвинение.

— Никога, никога не съм вярвала, че ти си я убила — и с всички сили те защитавах. Защо го правиш? Да не би да се хващаш за позорното петно на стригои, лепнато върху нашата фамилия? Мислех, че си над такива предразсъдъци.

Преглътнах. Смятах, че събирането на доказателствата ще е най-трудната част. Но се оказа нищо работа в сравнение с огласяването им.

— Това, което казвам, няма нищо общо със стригоите. Почти ми се иска да имаше. Ти си мразела Татяна заради закона за възрастта и отказа й да позволи на мороите да се сражават. — Спомних си още нещо, което се случи, когато Таша узна за тайните тренировки на мороите. Тогава Таша беше ужасена и потресена. Сега подозирах, че е било породено от чувство на вина задето е имала толкова погрешна преценка за кралицата.

Тълпата замря, смаяна от разкритията, но една личност внезапно се оживи: някакъв представител на фамилията Шепа когото не познавах, който очевидно държеше много на солидарността във фамилията. Непознатият мъж се изправи, скръстил предизвикателно ръце пред гърдите си.

— Половината от придворните мразеха Татяна заради този закон. И ти си сред тях.

— Но не съм накарала бодигарда си да подкупи свидетел, нито да нападне Лис… принцеса Драгомир. И не се преструвай че не го познаваш — предупредих Таша. — Бил е твой бодигард. Виждали са ви заедно. — Описанието на Иън на личността, посетила Сейнт Луис, беше съвършено ясно: дълга черна коса, светлосини очи, белези върху едната страна на лицето й.