Последна саможертва

Също така бързо, както стана център на внимание, така сега тълпата сякаш забрави за Лиса. Тя седна на мястото си, а Кристиан отново намери ръката й. Тя стисна неговата толкова силно, че се запитах дали няма да спре притока на кръв във вените му. Приятелката ми се взираше право напред, все още замаяна от случващото се. Мислите й не бяха фокусирани върху хаоса около нея, но всичко, което очите и ушите й възприемаха, се предаваше по връзката на мен. Единственото внимание, което получиха приятелите ми, беше от страна на Даниела, която дойде, за да скастри Ейдриън, задето бе номинирал кандидат извън семейството. Той подмина обвиненията й с обичайния си пренебрежителен маниер и тя се оттегли намусена и сърдита, осъзнавайки — като мнозина от нас, — че наистина няма смисъл да се опитва да убеждава Ейдриън в каквото и да било.

Бихте си помислили, че в една зала, където всички със зъби и нокти се опитват да изтикат напред своя кандидат, всеки един ще оспорва валидността на номинацията на Лиса. Но изобщо не беше така — може би отчасти защото не всички присъстващи в залата бяха от кралски произход. Както отбелязах по-рано, в кралския двор бяха пристигнали морои от цял свят, за да бъдат свидетели на събитията, които щяха да решат бъдещето им. И доста от тях изучаваха с интерес това момиче Драгомир, тази принцеса от умиращ род, за която се говореше, че върши чудеса. Не изричаха с жар името й, но мнозина бяха доста убедителни в аргументите си, че тя има право да се кандидатира от името на семейството си. Част от мен подозираше, че на някои от „обикновените“ й поддръжници просто им се нравеше идеята да се опълчат на кралските порядки. Младата двойка морои, върху които се бе нахвърлила лейди Бадика, не бяха единствените пренебрегвани и унижавани от „по-високо стоящите“.

Но още по-изненадващо беше, че имаше неколцина представители на кралски фамилии, които се изказаха в подкрепа на Лиса. Те може и да бяха лоялни към семействата си, но не всички бяха безсърдечни и егоистични интриганти. Мнозина имаха чувство за справедливост и щом законът бе на страната на Лиса, то тогава тя беше в правото си. Освен това много от кралските особи просто я харесваха и уважаваха. Ариана беше една от тези, които подкрепиха номинацията на Лиса, въпреки че тя й ставаше съперница. Но Ариана несъмнено познаваше добре закона и осъзнаваше, че вратичката в него, която позволяваше на Лиса да се кандидатира, ще се захлопне, когато дойде ред на изборите. При все това тя отстояваше мнението си, заради което ми стана още по-симпатична. Когато станеше време за истинското гласуване, искрено се надявах тя да спечели короната. Беше интелигентна и честна — точно от такъв владетел се нуждаеха мороите.

Разбира се, Ариана не беше единствената, която познаваше закона. Останалите също се уловиха за вратичката и спореха, че няма смисъл да се номинира даден кандидат, когато и без това няма да се стигне до гласуване за него. При други обстоятелства бих се съгласила с тях. И така, дебатите продължаваха с пълна сила, докато приятелите ми си стояха тихо и кротко по местата, точно в окото на урагана. Най-после спорът беше уреден по начин, по който трябваше да се уреждат всички несъгласия: чрез гласуване. Тъй като Лиса продължаваше да няма право на място в съвета, оставаха единадесет членове, които трябваше да решат съдбата й. Шестима от тях одобриха кандидатурата й и така тя стана официална. Можеше да участва в надпреварата. Подозирах, че някои от тези, които гласуваха в нейна подкрепа, не искаха наистина тя да се кандидатира за монарх, но уважението им към закона бе надделяло.

Много морои хич не ги беше грижа за постановленията на Кралския съвет. Дадоха съвсем ясно да се разбере, че въпросът изобщо не е решен, доказвайки правотата на казаното от Виктор: за известно време щеше да има суматоха и спорове, които щяха да се изострят, ако Лиса преминеше успешно изпитите и се стигнеше до същинското гласуване. Засега тълпата се разпръсна с облекчение — не само защото искаха да избягат от крясъците и бъркотията, но и защото нямаха търпение да разпространят сензационната новина.

Лиса почти не продума, докато напускаше залата с приятелите си. Докато минаваше покрай зяпачите, тя оставаше образец на царственост и хладнокръвие, сякаш вече бе обявена за кралица. Но когато най-после се озова в стаята си с приятелите си, всички онези заключени и стаени чувства изригнаха.

— Какво, по дяволите, си мислите всички вие? — изкрещя тя. — Какво ми причинихте?

Освен Ейдриън, Кристиан и Еди, тук бяха и останалите заговорници: Таша, Ейб и майка ми. Всички бяха толкова сащисани от избухването на обикновено милата и сладка Лиса, че никой не можа да продума. Лиса се възползва от объркването им.

— Вие ме предадохте и изиграхте! Запратихте ме право в центъра на един политически кошмар! Да не би да мислите, че искам всичко това? Наистина ли смятате, че искам да бъда кралица?

Естествено, Ейб се окопити пръв.