Последна саможертва

Съдейки по миризмата, носеща се от Ейдриън, Лиса имаше чувството, че е направил точно това. И сигурно е споделил по питие с приклещения.

— Бил си толкова рано в бара?

Ейдриън сви рамене.

— За човешката раса не е рано.

— Но ти не си…

— Стига, братовчедке. — Цветовете на аурата на Ейдриън не бяха помътнели като някой, който е напълно пиян, но… да, той определено бе изпил няколко питиета. — Ако хубавецът Амброуз е бил прав за леля Татяна, този тип може да ни каже имената на другите ревниви жени.

— А ти защо не го попита? — поинтересува се Кристиан.

— Защото ще е грешно и извратено да разпитвам за сексуалния живот на леля си — отвърна Ейдриън. — Докато Блейк ще бъде повече от щастлив да си поговори с нашата очарователна принцеса.

Лиса наистина искаше да си легне, но възможността да открие нещо, което би могло да ми помогне, я зареди с нова енергия.

— Добре, позволете ми поне да се преоблека и да се среша.

Докато тя се преобличаше в банята, чу Ейдриън да казва на Кристиан:

— Знаеш ли, ризата ти е малко развлечена и мърлява. Струва ми се, че трябва да положиш малко повече усилия за външността си, след като си гадже на принцеса.

Петнадесет минути по-късно тримата крачеха към бара, скътан в административни сграда. Била съм там и преди, като първоначално реших, че това е доста странно място за един бар, но след последното ми наказание да подреждам архивите, стигнах до заключението, че ако ще се препитавам с канцеларска работа, вероятно ще се нуждая от бърз източник на алкохол, при това да ми е под ръка.

Барът тънеше в полумрак, за да осигури подходящо настроение, както и за удобство на мороите. Като оставим настрани шегата на Ейдриън, наистина беше рано за мороите и вътре имаше само двама клиенти. Ейдриън даде знак на барманката, което, предполагам, беше някакъв сигнал за поръчка, защото жената мигом се извърна и започна да налива питие.

— Хей, Ивашков! Къде беше? — подвикна някакъв глас.

Лиса се огледа и след минута зърна един самотен тип, седнал зад масата в ъгъла. Ейдриън ги поведе натам и когато приближиха, Лиса видя, че типът е млад, вероятно на възрастта на Ейдриън, с къдрава черна коса и блестящи синьозелени очи, които донякъде ми напомняха последната вратовръзка на Ейб. Сякаш някой бе смесил в едно разкошните цветове на очите на Кристиан и Ейдриън. Той имаше гъвкаво и мускулесто тяло — доколкото яко можеше да бъде тялото на един морой — и въпреки че беше с гаджето си, Лиса не можеше да не се възхити колко готино изглежда.

— Ходих да доведа по-прилична компания — отвърна на въпроса му Ейдриън, като издърпа един стол.

Мороят забеляза спътниците му и скочи. Улови ръката на Лиса, наведе се и я целуна.

— Принцесо Драгомир, за мен е чест най-сетне да се запозная с вас. От разстояние сте красива. Отблизо? Божествена.

— Това — обяви Ейдриън превзето — е Блейк Лазар.

— Приятно ми е да се запознаем — усмихна му се Лиса.

Блейк засия.

— Може ли да ви наричам Василиса?

— Можеш да ме наричаш Лиса.

— Можеш също така — додаде Кристиан — вече да пуснеш ръката й.

Блейк го изгледа, но се забави, преди да пусне ръката на Лиса — изглеждаше много горд от тези няколко допълнителни секунди.

— Виждал съм те. Криспин Озера, нали?

— Кристиан — поправи го Лиса.

— Добре. — Блейк издърпа един стол, все още вживял се в ролята на изискан кавалер. — Моля, присъединете се към нас. — Не си даде труд да предложи стол и на Кристиан, който на всяка цена искаше да бъде близо до Лиса. — Какво ще желаеш за пиене? Аз черпя.

— Нищо — отвърна Лиса.

В този миг се появи барманката с питието на Ейдриън и още едно за Блейк.

— Никога не е прекалено рано за едно хубаво питие. Питай Ивашков. Ти започваш още щом се изтърколиш от леглото, нали?

— Държа бутилка скоч на нощното си шкафче — призна си Ейдриън с нехаен тон. Лиса се отвори за аурата му. Тя беше блестяща и златна като на всички владеещи магията на духа, но леко помътняла от алкохола. В нея се забелязваха също леки оттенъци на червено — не истински гняв, но раздразнителност. Лиса си припомни, че нито Ейдриън, нито Амброуз имаха добро мнение за този Блейк.

— И така, какво ви доведе тук двамата с Кристофър? — попита Блейк. Допи чашата си, пълна с някаква кехлибарена течност, и я остави до новата чаша.

— Кристиан — уточни Кристиан.

— Преди малко си говорехме за леля ми — поде Ейдриън. Отново прозвуча непринудено, но колкото и да искаше да изчисти името ми, ровенето в подробностите около убийството на Татяна очевидно го притесняваше.

Усмивката на Блейк леко помръкна.

— Колко потискащо. И за двама ви. — Последното беше отправено към Ейдриън и Лиса. Кристиан все едно не съществуваше. — Макар че съжалявам за Хатауей — този път се обърна само към Лиса. — Чух колко си била разстроена. Кой би могъл да предположи?

Лиса разбра, че той говори за престорения й гняв и болка от моето предателство.

— Ами — заговори тя горчиво, — предполагам, че просто не познавам хората. Преди това е имало милион признаци. Просто не съм им обърнала внимание.