Последна саможертва

Пазителите, отговарящи за реда, най-сетне дадоха знак на членовете на семействата, че могат да минат през тълпата и да отидат при излъчените от тях кандидати. Лиса нямаше такива близки. И Джанин и Еди — въпреки предишните им уверения — бяха получили временни назначения, които не им позволяваха да бъдат непрекъснато с Лиса, а тя нямаше семейство, което да я посрещне. Изоставена сама, се почувства замаяна сред целия този хаос, все още стъписана от мига на прозрение. В нея се бореха противоречиви емоции. Това, че мамеше всички, я караше да се чувства недостойна, искаше й се още сега да обяви, че се отказва от номинацията. В същото време внезапно изпита желание да се покаже достойна за изборите. Искаше да държи главата си високо изправена и да преодолее всички изпити с гордост, въпреки че се явяваше на тях със скрити подбуди.

Една силна ръка най-сетне сграбчи нейната. Кристиан.

— Хайде, да се махаме оттук. — Той я задърпа, докато си проправяше път през зяпачите. — Хей — подвикна на двама от пазителите, застанали в края на множеството. — Ще помогнете ли, за да проправим път на принцесата?

За пръв път го виждах да се държи като кралска особа, с авторитет и достойнство, присъщи на ранга му. За мен той беше заядливият и циничен Кристиан. Според правилата на обществото на мороите, сега, след като бе навършил осемнадесет години, към него официално трябваше да се обръщат с „лорд Озера“. Бях го забравила. Но не и двамата пазители. Те се спуснаха към Лиса и помогнаха на Кристиан да проправи път в тълпата. Лицата край нея бяха размазани, а шумът се бе превърнал в приглушено бучене. При все това от време на време нещо достигаше до нея. Скандирането на името й. Викове за завръщането на дракона, който бе символ на рода Драгомир. Това е реално, не спираше да си повтаря тя. Това е реално.

Пазителите я преведоха умело през масите и я поведоха през земите на кралския двор към нейната сграда. Разделиха се с нея чак след като се увериха, че е в безопасност, и тя любезно им благодари за помощта. Когато двамата с Кристиан се озоваха най-после в стаята й, Лиса се отпусна на леглото, все още замаяна от преживяното.

— О, Господи! — промълви. — Това беше лудост.

Кристиан се усмихна.

— Коя част? Групата по възторженото посрещане? Или самият изпит? Изглеждаш така, сякаш току-що… ами, не съм сигурен какво си направила току-що.

Лиса се огледа набързо. Докато пътуваха обратно към кралския двор, й бяха дали кърпи, но дрехите й все още бяха влажни и измачкани. Обувките и дънките й бяха целите оплескани с кал и дори не й се мислеше в какво състояние е косата й.

— Да, ние…

Думите заседнаха на езика й и не защото внезапно бе решила да не му разказва.

— Не мога да го кажа — прошепна. — Наистина действа. Магията не ми позволява.

— Каква магия? — учуди се той.

Лиса нави ръкава си и повдигна превръзката, за да му покаже малката татуирана точка върху ръката си.

— Това е магия на внушението, възпира ни да говорим за изпита. Като тази, която имат алхимиците.

— Леле! — подсвирна Кристиан, искрено впечатлен. — Никога не съм вярвал, че наистина действа.

— Предполагам, че аз също. Наистина е странно. Искам да говоря за това, но просто… не мога.

— Всичко е наред — успокои я Кристиан и отметна мокър кичур коса от челото й. — Ти взе изпита. Само това има значение. Съсредоточи се върху тази мисъл.

— Единственото, върху което искам да се съсредоточа в момента, е един душ, което е донякъде странно, като се има предвид колко съм мокра. — Но не помръдна, а вместо това се вторачи в отсрещната стена.

— Хей — нежно я повика Кристиан. — Какво не е наред? Да не би тълпата да те уплаши?

Лиса се извърна към него.

— Не, тъкмо в това е цялата работа. Искам да кажа, те бяха доста страшни. Но аз осъзнах… не зная. Осъзнах, че съм част от важен процес, който се случва, откакто…

— Свят светува? — подразни я Кристиан, цитирайки тъпото изказване на Нейтан.

— Почти — отвърна тя и се усмихна леко, но усмивката й бързо помръкна. — Това надхвърля традициите, Кристиан. Изборите са сърцевината на нашето общество. Дълбоко вкоренени. Ние можем да си говорим за промяна на законите за възрастта или каквото и да е, но това е древно. И всеобхватно. Онези хора там, те не всички са американци. Дошли са от различни страни. Понякога забравям, че независимо че дворът се намира тук, той управлява всички морои. Това, което става тук, оказва влияние върху целия ни свят.