Последна саможертва

— И какво искаш да кажеш с всичко това? — попита Кристиан. Той познаваше Лиса. Разбираше я и я обичаше. Помежду им имаше синхрон, както между мен и Дмитрий. Обаче понякога мислите на Лиса поемаха в посока, която не можеше да отгатне. Той никога нямаше да го признае, но аз знаех, че част от любовта му се дължи на това, че Лиса — за разлика от мен, за която всички знаеха, че съм прибързана и буйна — винаги изглеждаше образец на спокойствие и здрав разум. И тогава изведнъж тя правеше нещо напълно неочаквано. Тъкмо тези моменти го очароваха, но понякога го плашеха, защото не знаеше доколко духът влияе върху действията й. Сега беше един от тези моменти. Той знаеше, че изборите я стресират и също като мен знаеше, че това може да събуди най-лошото.

— Ще се отнеса сериозно към тези изпити — заяви Лиса. — Ще бъде… ще бъде срамота да не го направя. Обида за обществото ни. Основната ми цел е да открия кой е натопил Роуз за убийството, но междувременно ще се явя на тези изпити като някой, който наистина възнамерява да седне на трона.

Кристиан се поколеба, преди да заговори — нещо, което рядко му се случваше.

— Искаш ли да бъдеш кралица?

Това изтръгна Лиса от отнесеното й философстване за традиции и чест.

— Не! Разбира се, че не! Та аз съм само на осемнадесет. Дори още нямам право да пия алкохол.

— Това никога не те е спирало да го правиш — изтъкна той, верен на себе си.

— Говоря сериозно! Искам да отида в колеж. Искам Роуз да се върне. Не искам да управлявам мороите.

В сините очи на Кристиан блесна дяволита искра.

— Знаеш ли, леля Таша се шегува, че от теб би излязла много по-добра кралица от всички останали, само дето понякога… не мисля, че се шегува.

Лиса изпъшка и се просна върху леглото.

— Аз я обичам, но май ще се наложи да я обуздаем. Ако някой наистина може да наложи промяна на закона, то това ще е тя и нейните приятели активисти.

— Е, не се тревожи. Работата е там, че „нейните приятели активисти“ протестират срещу толкова много неща, че обикновено не могат едновременно да застанат зад една и съща кауза. — Кристиан се излетна до нея и я придърпа по-близо. — Но независимо от всичко, мисля, че от теб ще излезе страхотна кралица, принцесо Драгомир.

— Ще се измърсиш — предупреди го тя.

— Вече съм си мръсен. О, искаш да кажеш от дрехите ти? — Кристиан обви ръце около нея, нехаещ за мокрото й и кално облекло. — Прекарал съм по-голяма част от детството си сврян на един прашен таван и притежавах всичко на всичко само една риза. Наистина ли мислиш, че ми пука за тази тениска?

Тя се засмя и после го целуна, освобождавайки за миг съзнанието си от всички тревоги, за да се отдаде на насладата на устните му. Като се имаше предвид, че двамата бяха в леглото, се запитах дали не е време да се оттегля. Но след няколко секунди Лиса се изтръгна от прегръдката му и въздъхна доволно.

— Знаеш ли, понякога ми се струва, че те обичам.

— Понякога? — попита той с престорен гняв.

Тя разроши косата му.

— През цялото време. Но трябва да те държа под напрежение.

— Смятай, че съм съвсем напрегнат.

Приближи отново устни към нейните, но се спря, когато на вратата се почука. Лиса се отдръпна, но двамата останаха прегърнати.

— Не отваряй — прошепна Кристиан.

Лиса се намръщи и се загледа към дневната. Измъкна се от прегръдките му и отиде до вратата. Когато беше на няколко крачки от нея, кимна доволно.

— Ейдриън е.

— Още по-основателна причина да не отваряш — нацупи се Кристиан.

Лиса не му обърна внимание и отвори вратата. И наистина, на прага стоеше моето непредсказуемо, екстравагантно и неустоимо гадже.

— Възможно. Най-неподходящият. Момент — чух Кристиан да казва иззад Лиса.

Ейдриън огледа изпитателно Лиса, сетне погледът му се насочи към Кристиан в другия край на апартамента.

— Ъхъ — промърмори Ейдриън и прекрачи прага. — Ето значи как смятате да разрешите проблема със семейството. Малки Драгомирчета. Добра идея.

Кристиан стана и се запъти към тях.

— Да, уцели в десетката. Ти прекъсваш официална сесия на съвета.

Ейдриън беше облечен в обикновени дънки и черна тениска, макар че на него приличаха на дизайнерски дрехи. Всъщност навярно бяха. Господи, липсваше ми. Всички ми липсваха.

— Какво става? — попита Лиса.

Докато Кристиан явно смяташе появата на Ейдриън като лична обида, Лиса знаеше, че Ейдриън не би дошъл без основателна причина, особено толкова рано — в началото на деня за мороите. Въпреки че устните му бяха извити в обичайната му ленива усмивка, аурата му проблясваше възбудено и нетърпеливо. Той имаше новини.

— Спипах го — рече Ейдриън. — Приклещих го в капана.

— Кого? — слиса се Лиса.

— Онзи идиот Блейк Лазар.

— Какво искаш да кажеш с това, че си го „приклещил в капана“? — попита Кристиан не по-малко изненадан от Лиса. — Поставил си капан за мечки на тенис корта или нещо подобно?

— Иска ми се. Той е в „Горящата стрела“. Току-що поръчах по още едно питие, така че, ако побързаме, ще го заварим. Мисли, че съм излязъл да изпуша една цигара.