Последна саможертва

— Ти сигурно също си много разстроен — намеси се Кристиан. — Чухме, че двамата с кралицата сте били доста близки.

Усмивката на Блейк се завърна.

— Да… познавахме се много добре. Тя ще ми липсва. На някои може и да се струваше студена, но повярвайте ми, знаеше как да се забавлява. — Погледна към Ейдриън. — Ти би трябвало да го знаеш.

— Не и като теб. — Ейдриън отпи от питието си. Мисля, че му беше нужно, за да сдържи някоя хаплива забележка, и честно да си призная, му съчувствах. Всъщност направо се възхищавах на самообладанието му. Ако бях на негово място, досега да съм цапардосала Блейк по физиономията. — Или Амброуз.

Сияйната усмивка на Блейк се трансформира в злобна гримаса.

— Той ли? Онази руса курва? Той не заслужаваше да се доближава до нея. Не мога да повярвам, че му позволиха да остане в двора.

— Той всъщност смята, че ти си убил кралицата — подхвърли Лиса и побърза да добави: — Което е абсурдно, след като всички доказателства сочат, че Роуз го е направила. — Това не бяха точните думи на Амброуз, но тя искаше да провокира реакцията на Блейк. И успя.

— Той смята какво? — Да. Определено нямаше и следа от усмивка. Без нея вече не изглеждаше толкова готин, колкото преди малко. — Лъжливо копеле! Аз имам алиби и той го знае. Него просто го е яд, защото тя ме харесваше много повече.

— Тогава защо го е държала край себе си? — попита Кристиан с почти ангелска невинност. — Ти не си ли й бил достатъчен?

Блейк го изгледа свирепо и изпи питието си на един дъх. Сякаш с магическа пръчка, барманката се появи е друго. Преди да продължи, Блейк й кимна в знак на благодарност.

— О, аз й бях повече от достатъчен. Повече от достатъчен съм за дузина жени, но не се хваля наляво и надясно, както прави той.

С всяко споменаване на сексуалния живот на Татяна лицето на Ейдриън добиваше все по-болезнено изражение. Въпреки това продължаваше да играе ролята си.

— Предполагам, че говориш за другите момичета на Амброуз?

— Да. Но момичета е силно казано. Те всички бяха по-възрастни и честно, мисля, че му плащаха. Не че майка ти има нужда да плаща на когото и да било — додаде Блейк. — Искам да кажа, че тя наистина е доста готино парче.

Изглежда, на всички им бяха нужни няколко секунди, за да осъзнаят за какво говори Блейк. Ейдриън пръв се окопити.

— Какво каза?

— О! — Блейк определено изглеждаше изненадан, но беше трудно да се определи дали не се преструва. — Мислех, че знаеш. Майка ти и Амброуз… ами, кой би могъл да я упрекне? Със съпруг като твоя баща? Но да си остане само между нас двамата, мисля, че тя би могла да си намери някой много по-добър. — По тона на Блейк се подразбираше кого има предвид.

Лиса видя как аурата на Ейдриън запламтя в червено.

— Кучи син! — Ейдриън не беше от онези, които налитат на бой, но за всяко нещо си има първи път, а Блейк току-що бе преминал границата на позволеното. — Моята майка не изневерява на баща ми. А дори и да го е правила… сигурен съм, че не й е било нужно да си плаща за това.

Блейк не изглеждаше стреснат, но може би нещата щяха да бъдат различни, ако Ейдриън го бе ударил. Лиса отпусна ръка върху рамото на Ейдриън и леко го стисна.

— По-кротко — промърмори тя. Усетих лек импулс на внушение, който тя изпрати към него. Ейдриън тутакси го разпозна и се отдръпна, като й хвърли поглед, който красноречиво показваше, че не оценява „помощта“ й.

— Мислех, че не харесваш баща си — заяви Блейк, явно нехаещ, че новините му може да разстроят някого. — И освен това няма защо да ми се нахвърляш. Не аз спя с нея. Просто ти казвам какво съм чул. Както ти казах, ако смяташ да обвиняваш някого, най-добре е да започнеш с Амброуз.

Лиса побърза да се намеси, за да попречи на Ейдриън да каже нещо.

— Колко жени? Знаеш ли с кого още е имал връзка?

— Още три други. — Блейк започна да ги изброява. — Марта Дроздов и Мирабел Конта. Почакай, това прави две. С Даниела стават три. Но всъщност с кралицата са четири. Да, четири.

Лиса не обърна внимание на трагичните математически способности на Блейк, макар че това потвърждаваше предишните думи на Ейдриън, че е пълен идиот. Марта Дроздов беше сравнително известна кралска особа, която на стари години бе решила да обикаля света. Според изчисленията на Лиса тя отсъстваше от Щатите през по-голямата част от годината, да не говорим за двора. Не изглеждаше достатъчно заинтересована, за да убие Татяна. Колкото до Мирабел Конта… тя се беше прочула по друг начин. Знаеше, че е преспала с половината мъже в кралския двор, женени или свободни. Лиса не я познаваше добре, но Мирабел не изглеждаше прекалено заинтересована от конкретен мъж.

— Това, че спи с други жени, не е достатъчен мотив, за да убие кралицата — изтъкна Лиса.

— Не — съгласи се Блейк. — Както казах, очевидно е, че Хатауей го е извършила. — Замълча за миг. — Жалко. Тя е готина. Боже, какво тяло има само! Както и да е, ако Амброуз я е убил, го е направил от ревност към мен, защото Татяна ме харесваше повече. А не заради всички онези жени, с които си имаше вземане-даване.