Читаем Poslednata tayna полностью

- Сериозно! - увери я историкът и посочи сградата. - Вижте, в тази библиотека се съхраняват две големи съкровища. Едно от тях е Р45, най-старият и пълен екземпляр на Новия завет, известен досега. Представлява пергаментов ръкопис с минускулно писмо. Датира от III век. Р45 е по-стар и от Codex Vaticanus.

- Dio mio!

- В тази библиотека се намира и Р46, най-старото и почти пълно копие на Посланията на апостол Павел. Забележете, ръкописът датира около 200 г. Това означава, че е създаден малко повече от сто години след смъртта на Павел. И е може би най-старият текст от Новия завет, достигнал до нас. - Той замахна във въздуха. - Можете ли да пресметнете колко струват тези скъпоценности? При липсата на оригиналите и първите копия, тези документи са най-близки до първите новозаветни ръкописи, които притежаваме.

Ирландският полицай се прокашля, давайки да се разбере, че има нещо важно за казване.

- Интересно, че споменавате тези два документа - отбеляза той и извади бележник от джоба си. - Професор Шварц е дошъл тук, за да направи справка точно с тях. - Провери бележките си. - Прекарал нощта в изучаване на сканираното копие на Р45 и поискал да види Р46 този следобед.

- И какво? - нетърпеливо попита италианкага. - Какво му се е случило?

Старши инспектор О’Лиъри премести поглед към бележките си.

- Професор Шварц получил официално разрешение да остане през нощта, извън нормалното работното време, защото „работата му го налагала“. Към три часа през нощта приключил справката си с Р45 и се сбогувал с дежурния служител. Нощният пазач му отключил вратата и го пуснал да излезе. След това се върнал на мястото си; казва, че не забелязал нищо необичайно. - Старши инспекторът прелисти страницата на тефтера. - След минута чул един homeless51 да вика и да тропа по стъклото на вратата. Нощният пазач тръгнал към него, за да го отпрати. Тогава видял тялото на професор Шварц на земята. - Мъжът посочи отцепения район. - Отишъл при него и разбрал, че още е жив. Обадил се за помощ в централата, но когато парамедиците пристигнали, вече нищо не можело да се направи. Професорът бил мъртъв.

- Този homeless - започна Валентина, като внимателно следеше подробностите - видял ли е нещо?

- Така изглежда. - Ирландецът разлисти тефтера в търсене на свидетелските показания. - Няколко пъти е повторил на парамедиците: „Беше инцидент“. Така е казал: „Беше инцидент“.

- Инцидент? Как така инцидент?

- Така е казал на парамедиците.

- А на вас? Какво каза на вас?

Ирландецът се изчерви и сведе поглед.

- Ами... всъщност още не сме разговаряли с този свидетел.

Инспекторката от Криминалната полиция изглеждаше видимо заинтригувана.

- И какво чакате?

Мъжът от NBCI бе неспособен да я погледне в очите.

- Той заспа - прошепна ирландецът. - Изглежда, беше пиян. Парамедиците настояха да го закарат в болницата и едва този следобед ще можем да го разпитаме.

Валентина кимна. Замисли се за момент и посочи мястото, където беше лежало тялото на професор Шварц.

- Ами жертвата? Каква е причината за смъртта?

Старши инспектор О’Лиъри прокара пръст през шията си в жест, който всички разбраха.

- Прерязали са му гърлото.

Томаш и Валентина се спогледаха. Всичко сочеше, че е налице още едно ритуално убийство при обстоятелства, които напомняха престъплението, извършено предишната нощ във Ватиканската библиотека. Нямаше как да е съвпадение.

Инспекторката от Криминалната полиция въздъхна:

- Значи, имаме си работа със сериен убиец - отбеляза тя на глас. - Човек, който убива историци, и по-точно историци, които се занимават с изследване на стари библейски ръкописи. И който изпитва потребност да извършва ритуални убийства. -Тя направи жест с ръка, сякаш насочва пистолет. - Можел е просто да ги застреля. Щеше да бъде бързо, чисто и лесно. Но не. Коли ги като агнета. - Взря се в ирландския си колега - Защо?

О’Лиъри показа с жест, че не знае отговора.

- Нямам представа - отвърна той. - Надявах се, че можете да ми помогнете. Видях предварителния доклад, който сте изпратили на Интерпол, и разбрах, че сме изправени пред един и същи случай. Мисля, че за да го разрешим, трябва да си съдействаме.

- Това е очевидно - съгласи се Валентина. - Казаха ми, че също както във Ватикана, и тук е намерен лист с шарада. Разбрахте ли нещо от нея?

Мъжът от NBCI извади една снимка от зелената папка, която държеше в ръцете си.

- За това ли говорите?

Двамата новодошли се наведоха над изображението. На снимката се виждаше смачкан лист хартия със серия от редуващи се единици и четворки.



- Също както във Ватикана - заключи Валентина. - Сега имаме ново съобщение.

- Какво означава това? - поиска да узнае ирландецът.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры