Poslednata tayna

Валентина се завъртя и се обърна към него.

- Да, Виторио, какво има?

- Току-що ни се обадиха от полицията в Ирландия. Изглежда, там е извършено подобно убийство, и искат да говорят с вас.

- С мен? Полицията в Ирландия? По това време? - изненада се инспекторката.

- Изглежда, се е случило преди малко...

Италианката се изсмя сухо.

- Хайде, хайде! Говорят така, сякаш си нямам друга работа. Тя направи жест с ръка, отпращайки Виторио. - Кажи им, че съм заета. Нека изпратят официално запитване, както е редно в подобни случаи.

Цивилният полицай не се помръдна, вперил поглед във висшестоящата си колежка.

- Изглежда, тази нощ в Дъблин е убит един историк - каза той със служебен тон. - От ирландската полиция видели предварителния доклад, който пратихме на Интерпол, и установили сходство с нашия случай. Ирландците смятат вашето сътрудничество за наложително. Искат да отидете в Дъблин възможно най-скоро.

Италианката свъси вежди.

- Mamma mia! Колко бързо действат тези ирландци! - Валентина придоби делово изражение. - Добре, да видим. В една нощ са убити двама историци. Един във Ватикана и още един в Дъблин. И какво? Ирландците никога ли не са чували за съвпадения? - Тя отново махна с ръка, за да отпрати подчинения си. - Хайде, разкарай ги. Имам друга работа.

Виторио продължаваше да стои неподвижно, сякаш изобщо не я беше чул.

- Убитият историк тази нощ в Дъблин е изучавал библейски ръкописи - заяви той с монотонния си глас. - Гърлото му е прерязано. Полицаите са намерили лист хартия със странен надпис близо до тялото.

- Как така странен?

Полицаят повдигна вежди, за да засили ефекта на последните сведения, с които разполагаше:

- Друга шарада.

XV

ОЛОВНОСИВАТА СВЕТЛИНА ПРИДАВАШЕ ПЕЧАЛЕН НЮАНС на дъб- линската утрин. Небето беше осеяно с гъсти облаци и ведрозеленото кътче в центъра на града изглеждаше унило в смътната дневна светлина.

- Не знам как се оставих да ме завлечете тук - оплака се Томаш. - Трябваше да се занимавам с руините на Траяновия форум!

Валентина Феро му хвърли укорителен поглед.

- Пак ли мърморите? - попита тя. - Вече ви обясних, че вашето сътрудничество е жизненоважно за успеха на това разследване. Начинът, по който ми помогнахте да разплета библейските следи, беше брилянтен! - Тя изпъна пръстите на ръката си нагоре в типичен италиански жест. - Бри-лян-тен!

- Добре, но това няма нищо общо с работата ми...

- Работата ви е да сътрудничите на правосъдието - обяви инспекторката от Криминалната полиция. Тя се взря в историка, тонът ѝ стана по-мек и промени тактиката.

- Не искате ли да намерите убиеца на галисийската си приятелка? Не смятате ли, че ѝ дължите поне това?

Томаш знаеше, че съображението беше манипулативно, но това не го правеше невярно. Наистина дължеше това на Патрисия. Най-малкото, което би могъл да стори, бе да сътрудничи ма полицията да залови убиеца. Що за приятел щеше да е, ако откажеше да съдейства? Щом полицията го моли за помощ, негов дълг беше да помогне. Как би могъл да откаже?

- Права сте - отстъпи накрая той, примирявайки се с положението. - Само че аз...

- Инспектор Феро?

Мъж c прошарена коса и шлифер в кремав цвят - типичният детектив от старите филми - се приближи до двамата новодошли със зелена картонена папка в ръка.

- Да, аз съм - отвърна Валентина. - А това е професор Томаш Нороня, който ни помага за разследването на убийството във Ватикана.

Непознатият им подаде ръка.

- Аз съм старши инспектор Шон О’Лиъри от NBCI, National Bureau of Criminal Investigation⁴⁸ на An Garda Siochana⁴⁹ - представи се той. - Аз помолих да дойдете в Дъблин. - На лицето му грейна гостоприемна усмивка. - Добре дошли. Как пътувахте?

- Нормално - отвърна Валентина безучастно; имаше по-важна работа от воденето на светски разговори. - От това, което ми казаха, разбрах, че между вашия и нашия случай съществува необикновено сходство. Наистина ли смятате, че са свързани?

Старши инспектор О’Лиъри я погледна така, сякаш за него отговорът беше очевиден.

- Вие как мислите?

Италианката сви рамене.

- Не знам. Разкажете ми какво се е случило и веднага ще ви кажа.

Старши инспекторът от NBCI посочи с палец към сградата зад себе си - модерна постройка, вклинена между две сгради с класическа архитектура.

- Това е Chester Beatty Library, библиотека, основана с наследството на един миннодобивен магнат - обясни той. Извади от зелената картонена папка снимка на елегантен мъж около шейсетте, със светли очи. - Оказва се, че това е холандският историк Александър Шварц, професор по археология в университета в Амстердам и сътрудник на Biblical Archaeology Review⁵⁰, който е дошъл тук да направи справка със старинни библейски ръкописи. - Той кимна с глава към сградата. - Изглежда, в тази библиотека се пазят някои доста ценни неща...

Томаш се усмихна на забележката.

- Ценни неща? - саркастично попита той. - Библейското наследство на Chester Beatty Library е по-голямо дори от това на Ватикана.

- Какво? - учуди се Валентина. - Шегувате се.