Читаем Poslednata tayna полностью

- Миналата нощ имах много въпроси относно загадката, която намерихме на пода във Ватикана - отбеляза инспектората от Криминалната полиция. - Шарадата можеше да бъде шега на самата жертва; нещо, което е написала, докато е работила, и то е изпаднало на пода в момента на убийството. Или подпис, оставен от убиеца. - Тя посочи фотографията. - Но щом такава шарада се появява отново няколко часа по-късно ма местопрестъплението на сходно убийство, извършено на хиляди километри разстояние, това може да означава единствено, че правилният отговор е вторият.


О’Лиъри погледна снимката в ръката си.

- Тоест това е подпис на убиеца?

Томаш застана от другата страна на ирландеца, за да вижда по-добре изображението. Нужни му бяха само две секунди, за да предложи решение.

- Или нещо друго - предложи той, включвайки се в разговора. - Послание.

Двамата полицаи се обърнаха към него е въпросително изражение.

- Така ли мислите? - попита италианката. - Послание? Можете ли да го дешифрирате?

Историкът взе снимката и внимателно анализира редицата цифри.

- Вече го направих.

- Така ли? Какво е?

Томаш изучава снимката още няколко секунди. След това вдигна поглед и се усмихна стеснително, почти засрамен от ролята си на посланик на ново разкритие, което със сигурност нямаше да се понрави на италианката.

- Опасявам се, че е още един смущаващ факт от Новия завет.


XVI


ТРАФИКЪТ В ГРАДА СЕ ОКАЗА ИНТЕНЗИВЕН, но без задръствания. Еднотипните жилищни блокове приличаха на огромни сандъци, сиви и монолитни, и изглеждаха запуснати; типична картина на строителството от съветската епоха. Във въздуха витаеше неприятна миризма на изгоряло масло и уличният шум беше противно агресивен.

Сикариус натисна бутона със стрелка нагоре и стъклото издаде продължителен жужащ звук, докато прозорецът се затваряше. Вече изолиран от врявата и вонята отвън, той отби колата в банкета, извади мобилния си телефон и набра номера.

- Пристигнах, Учителю - съобщи веднага след като отговориха. - Чакам инструкции.

Човекът от другата страна на линията примлясна. Изглежда, в момента се хранеше.

- Добре ли пътува?

- Дълго.

Чу се потракване на прибори в чиния и след това шум от разлистване на хартия.

- Имам информация за новата ти мишена - каза Учителят, минавайки на въпроса без общи приказки. - В девет сутринта отива в университета, за да чете лекции. Часовете му свършват в дванадесет на обяд и се отправя към дома си, където пристига в дванадесет и двадесет и две минути.

- Влиза в дома си в дванадесет и двадесет и две? - учуди се Сикариус. - Дори не и минута по-късно? Как може да сте толкова сигурен?

Гласът се разсмя.

- Изглежда, нашият приятел е човек с изградени навици - обясни той. - Негови колеги от университета си сверяват часовниците, когато минава покрай тях. Всичките му действия са предвидими.

Сикариус изсумтя.

- Чудесно - каза той. - Така е по-лесно.

- Знаех, че ще ти хареса - измърка гласът от телефона. - Но не се отпускай, чуваш ли? Увери се, че няма да има усложнения. Искам всичко да мине по мед и масло, както досега. Действай само когато е безопасно.

- Не се тревожете, Учителю.

- Лека работа!

Сикариус затвори и прибра мобилния телефон в джоба на панталона си. Взе тетрадката, погледна бележките и намери адреса, който търсеше. Беше в Стария град. Намери мястото на картата и после въведе адреса в GPS системата на колата.

Когато приключи, даде ляв мигач - като знак, че тръгва, и провери движението в страничното огледало; идваха няколко коли, нямаше как да потегли веднага. Затова хвърли поглед към черното кожено куфарче на седалката до него. Куфарчето беше отворено и съдържанието му се виждаше, сякаш беше мълчалив спътник.

Свещената сика.


XVII


топъл аромат на кафе и подправки изпълваше пространството до фоайето, където се намираше ресторантът на Chester Beatty Library. Тримата посетители се настаниха на една маса на открито на Silk Road Café, което се намираше в часовниковата кула, и Томаш оцени великолепния изглед към градините на Дъблинския замък. Поръчаха чай от лайка, сладкиши - баклава и кадаиф, ливански палачинки с орехи и кокос, горещо препоръчани от сервитьора, макар че онова, което ги бе довело тук, съвсем не бе менюто на ресторанта, а престъплението, извършено тази сутрин пред входа на библиотеката.

Веднага след като сервитьорът се отдалечи, историкът направи жест към зелената картонена папка, която Шон О’Лиъри беше оставил на пода до стола си.

- Покажете ми снимката на шарадата.

Ирландецът се наведе, извади снимката от папката и я подаде на Томаш. В този момент се появи един униформен полицай, който повика О’Лиъри. Старши инспекторът размени няколко думи с него и се върна при гостите си.

- Моля да ме извините - каза той. - Дългът ме зове.

О’Лиъри се отдалечи, оставяйки Томаш и Валентина сами.

Ученият започна да изучава снимката на шарадата и дълго се взира в поредицата от единици и четворки; изглежда, искаше да се увери в първоначалното си заключение.



- Е? - попита нетърпеливо Валентина. - Какво е това?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры