Последният ден на Сътворението

— Всъщност това би трябвало да го знаете, професоре. От повече от петнадесет години имам сигурни сведения кой се занимава с неща от този род и кой има достъп до материала, който би го довел до вашето решение с професор Кафу.

— Но вие не можете все пак да попречите хората да се занимават отново и отново с тези проблеми.

— А защо не, професоре! — Адмиралът се усмихна победоносно, но щом забеляза уплахата у Флайсигер, продължи: — Не бива веднага да си мислите най-лошото. Та ние се нуждаем и от младо попълнение. Или това ще бъде наш човек и ние правим, бог ми е свидетел, всичко, за да му е леко да се реши на това — или… — Франсис щракна с пръсти, — или няма да е наш. Всичко е много просто.

— Хм — изръмжа Кафу. — Това, което ме смущава, е държането на Съветите. Те не строят своя голяма космическа станция, не стартират към Марс, изведнъж отново възобновиха горещия си интерес към преговорите „САЛТ“. Питам се какво, за бога, правят с парите си?

— Затова трябва да се побърза — кимна Франсис облекчено. — И не разбирам колебанието ви, господа. Който е пръв, той печели.

Флайсигер отправи безпомощен поглед към японеца и едва забележимо поклати глава, преди да каже:

— За съжаление хубавото старо правило не важи за нашия случай. По-скоро бихме могли да кажем: когато първият е изиграл вече картата си, вторият става по-хитър.

— Ние никога няма да позволим да ни изтикат в положение на отбрана и да ни диктуват какво да правим!

— Сър, тъкмо това ще се получи. То не е като при играта „Не се сърди човече“, където можете да отпратите напред, ако сте хвърлили пръв и пътят ви е свободен. То е по-скоро като в шаха при равностойни партньори. Те трябва винаги да реагират на противниковия ход. Само че при вашето начинание, адмирал Франсис, за разлика от шаха, още първият ход може да стане фатален.

— Как да разбирам това? — попита нетърпеливо адмиралът. Силен трясък подкрепи въпроса му. Дъждът удари в стъклата. Флайсигер си запали цигара, преди да отговори.

— Виждате ли, сър, въпросът стои така: да приемем, че вие изпращате в шестнадесети век един боен отряд в Аляска, който да се прехвърли в Камчатка и да завземе за САЩ голяма част от богатия на изкопаеми Източен Сибир, преди още офицерите на царя да са стъпили там…

— Тогава световната история би взела съвсем друг обрат. Представяте ли си как бихме стояли сега стратегически? — извика адмиралът ликуващо. — Ето това е, професоре! За това става дума!

— Извинете, сър, но това е чиста безсмислица — каза нервно Бърджър. — През шестнайсети век нашето източно крайбрежие има само една шепа английски, френски и холандски заселници, които почти измират от глад и едва успяват да се отбраняват от индианците. Как така ще предявявате териториални претенции спрямо Сибир от името на САЩ, които ще се появят едва двеста години по-късно. Това си е чиста налудничавост.

— Само за момент, господин Бърджър. Териториални претенции може да проявява всеки, който е в състояние да ги защити — възрази му Флайсигер. — А ако в шестнайсети век едни бъдещи Съединени щати биха били вече в състояние…

— Така вече ми се харесвате повече, професоре — каза Франсис сговорчиво.

Японецът заоглежда с любопитство адмирала изпод натежалите си, осеяни с бръчици клепачи, след което се отпусна в креслото, сумтейки презрително. При най-добро желание не бе възможно от израза на лицето му да се долови дали думите му съдържат сарказъм, когато каза:

— Бедата е там, че хората, които застъпват интересите на другите, могат да си дадат петстотин години време и тогава преспокойно да командироват в миналото някоя рота пехотинци да заеме позиция точно там и точно в деня, когато вашите хора, без да подозират нещо, ще са готови да кацнат. И приемът ще бъде толкова горещ, колкото може да го окаже една рота щурмоваци на батальон кръстоносци, искам да кажа — ще ги превъзхождат и във военнотехническо отношение с петстотин години развитие. Вашият десантен отряд адмирал Франсис, би се оказал предварително обречен. Сега разбирате ли какво искаше да каже мистър Флайсигер?

Ликуващата усмивка замръзна върху тесните, гладко избръснати страни на Франсис. Холистър сведе унил поглед, Бърджър гледаше по-навъсено от когато и да било.

— А досега не сме взели още под внимание и ефекта на Алоуисиъс — възрази Сам Флайсигер.

— Какво не сме взели…? — запита адмиралът.

— Ефектът на Алоуисиъс — повтори Флайсигер и погледна Франсис с упрек изпод очилата си. — Наречен е така на името на Рафаел Алоуисиъс Лафърти, откривателя на феноменалната машина Ктистек.

— Един автор на научна фантастика от шестдесетте или седемдесетте години — добави, разяснявайки, Кафу, забелязал смутения поглед на адмирала, който той отправи към двамата учени от НАСА. — Лафърти се е занимавал доста обстойно с феномена „пътуване във времето“ и с последствията от „фрактурите на времето“.

— Що за глупости? — кипна Бърджър. — Почвам да си мисля, че вие тук се опитвате да ни заблуждавате, господа.