Последният ден на Сътворението

— Нашият най-неотложен проблем засега е да смъкнем разсейването в периода между петте и шестте милиона години далеч под досега достигнатите сто години — ако е възможно, на пет или най-много на десет години.

И аз съм уверен, напълно съм уверен в това — възрази адмиралът, като се наведе и почука многозначително с върха на молива си по папките, сякаш за да придаде по-голяма тежест на уверението си.

— Защо тъкмо между петте и шестте милиона години? — попита изненадан Флайсигер. — Значи ли това, че с проекта се преследват съвсем конкретни цели?

— Точно така, господа. С ваша помощ ние можахме да пуснем в действие една фаза от проекта, която… ъ-ъ… има всички изгледи за успех — обясни усмихнато адмиралът. — „Клетка пет“ е вече в строеж и нейното „поле на Кафу“ ще е достатъчно силно, за да се изпратят хора и материали през споменатия вече цикъл в миналото.

— Хора ли казахте? — попита смаяно Флайсигер. — Но вие знаете много добре, че за тези хора няма после връщане в настоящето. Ние сме в стадий на изпробване на една теория, чиито последствия са все още неизвестни, а вие искате да поставите човешки живот на карта?! Може би все пак не съм чул добре?

— Ама, професоре, вие гледате на случая прекалено песимистично. Виждате ли, професоре… — каза Франсис, опитвайки се да налучка някакъв примирителен тон, — иначе нямам навика да обръщам на когото и да било внимание върху противоречията в собствената му аргументация…

— Позволете, сър? — кипна Флайсигер.

— Вие самият, професор Флайсигер, казахте, че не бива да се втурваме презглава към каквото и да било. Дори все още да не сме в състояние да пренасяме нещо от миналото в настоящето, то след десет, двадесет, най-много след петдесет години ще имаме тази възможност. И тогава ще си върнем хората отвсякъде, където и да се намират те в миналото.

— Съзнавате ли ясно какво говорите, адмирал Франсис?

— Разбира се, професоре! За човешкия дух няма нищо непреодолимо, това вие самите, господа, го доказахте убедително. Преди десет години всеки направо би отрязал, че пътуването във времето е чиста фантасмагория. Дори ако ви предоставя Днес и сега възможността да публикувате вашите резултати ще пожънете само смях и подигравки. А вашата теория бихте могли да доказвате само ако намерите някой луд да ви плати сметката за електричеството.

— Такъв вече сме си намерили — подхвърли Флайсигер.

— Ако са налице нужните умове и нужния капитал, то всеки, ама наистина всеки проблем може да се реши.

— От вашите уста в божиите уши — каза Флайсигер сухо.

— О, аз съм уверен, дълбоко съм уверен в това, професоре — каза Франсис.

— Мистър Франсис — рече сериозно Флайсигер. Адмиралът свъси ядосано чело. Той не беше свикнал да се обръщат към него с „мистър“ и смъртно ненавиждаше това обръщение. — Вие ми приличате на онзи оптимист, който без пукната пара в джоба си седи в най-луксозен ресторант, поръчва си една след друга порции миди и твърдо вярва, че някога в някоя от тях непременно ще намери перла, с която да си плати. Този човек е също много самоуверен, нали, сър? Наясно ли сте с каква ипотека върху бъдещето пристъпвате към това дело? И за какъв аванс претендирате?

Флайсигер постепенно повишаваше тон и направо изкрещя въпросите си в лицето на адмирала. Когато свърши, настъпи неловка пауза. Накрая Франсис се окашля и каза:

— Вие сигурно никога няма да ми простите, мистър Флайсигер, че аз съм ви… ъ-ъ… отклонил от намерението ви да публикувате резултатите от изследванията си.

— Ами! — изпухтя Флайсигер.

— Вие и професор Кафу сигурно щяхте да получите. Нобелова награда за откритието си.

— Сър, ние въобще сме пребогато възнаградени, ако имате това предвид — каза със сарказъм Флайсигер и се поклони. — Още начаса бих могъл да се пенсионирам и да си пиша мемоарите, само че и тях няма да ми позволят да отпечатам. Пред себе си виждам една осигурена старост, разбира се, под топлото крило на ЦРУ.

— Надявам се, ще разберете че сигурността ни…

— Ама разбира се, адмирале. Разбирам.

— Предполагам, че опитите с „клетка четири“ няма да се провеждат на територията на Съединените щати, а в океана — каза Кафу, за да отклони разговора отново в делова насока.

— Защо смятате така? — попита Франсис недоверчиво.

— Защото — каза японецът с непроницаема усмивка — накъдето и да се обърна, виждам Военноморските сили да се занимават с проекта. Какво по-близко до ума?

Франсис го наблюдава няколко секунди, сбърчил чело, после лицето му просветна.

— Прав сте, професоре. Ще има няколко „клетки“ от типа „четири“ и те ще бъдат заложени на различни места в международни води.

— А как ще решите енергийния проблем?

— Още този месец ще излязат от доковете два реакторни кораба, прикрити като снабдителни. Други осем са вече на вода и ще бъдат на разположение до средата и до края на следващата година. Всеки от тях ще носи по една „клетка“ от типа „четири“.

— А къде точно ще бъдат заложени?

— Ще узнаете своевременно, уважаеми господа — каза адмиралът покровителствено. — Ние не можем и не искаме да се лишаваме от вашето сътрудничество.