Последният ден на Сътворението

— И тогава заекът видял, че таралежът вече е пристигнал на мястото — процитира Флайсигер.

— В такъв случай ние ще бъдем с още един ден по-рано там — извика Франсис ядосано и удари с длан по купчината папки, които лежаха на масата пред него. — Дори ако за това е нужно да изпратим цяла флотилия от самолетоносачи и атомни подводници и да ги пуснем да кръстосват в праокеана.

Флайсигер го погледна стъписан.

— Боже мой — измърмори той. — Вие май наистина сте в състояние да го направите!

— Благодаря, професоре, смятам го за комплимент — каза адмиралът.

— Мисля, че все пак ще е по-добре да се обърнем към техническите подробности — предложи Холистър и хвърли към адмирала не много любезен поглед. — Ей богу, още не сме стигнали дотам!

— Имаме обаче неоспорими доказателства, че проектът ще успее — засвятка с очи Франсис. Човекът от НАСА се стресна и кимна, както повеляваше дългът му. — Ние имаме… — продължи адмиралът и започна да брои на пръсти трофеите си — ракетохвъргачката от Алжир, онзи джип от Гибралтар и парчетата пластмаса, които е събрал папата.

— И сондажните проби на „Глоумър Чалънджър“ — побърза да добави Холистър.

— И сондажните проби на „Глоумър Чалънджър“ — кимна адмиралът.

Флайсигер махна с ръка.

— И как заключихте от всичко това, че начинанието ще се увенчае непременно с успех, напълно ми е непонятно — каза той. — Но както и да е!

Бърджър разбра най-после, че е ударил неговият час, и понечи да започне, но в този момент професор Кафу стана, наля си от автомата вода в една пластмасова чаша и я изпразни шумно. Когато отново седна, Флайсигер рече:

— Сега е ваш ред, доктор Бърджър.

— И така… — започна смутен Бърджър, защото японецът въртеше насам-натам и мачкаше със здравите си пръсти пластмасовата чаша, така че пукаше в ръцете му. — Най-добре е да обобщя още веднъж. Досега сме провели тридесет и осем опита с малката „клетка едно“ и всички опити протекоха успешно. С нея изпратихме атомни часовници, заварени в пластмасови капсули, през периоди от време между петстотин и пет хиляди години. Открихме ги на незначителна дълбочина близо до института. С по-голямата „клетка две“ покорихме в Аризона разстояния между хиляда и един милион години. От четиринадесет сонди, имащи за цел проникване във времето, успяхме да върнем обратно досега дванадесет. При още по-голямата „клетка три“, която също се намира в Аризона, както „номер две“, и с която започнахме да работим преди половин година, засега се получава още твърде голямо разсейване.

— А дълбочината на проникването? — изсумтя Кафу и невъзмутимо смачка чашата.

Холистър се вторачи в пластмасовата купчинка, сякаш искаше да я разтопи с поглед, та японецът да миряса най-после, но професорът не позволи да смутят шумната му разрушителна дейност.

— Най-високата стойност досега — каза Бърджър — е шестдесет милиона години. Две сонди, въпреки че бяха съвършено еднакви по строеж, форма, маса и със съвършено еднаква сила на полето на гравитационната аномалия при старта, я покриха почти на седем милиона години една от друга.

— Единадесет цяло и шест десети процента в период — изръмжа Кафу. — Какво разбирате под „съвършено еднаква сила на полето“, докторе?

Бърджър се поколеба за момент, като хвърли въпросителен поглед към адмирала. Когато този не реагира, отвърна:

— Близо деветстотин хиляди мегаватчаса.

Японецът кимна, усмихвайки се. Флайсигер свирна през зъби:

— Доста солидна сметка за електричество!

— Можахме да изровим и двете сонди, след като ги търсихме седмици наред — продължи съобщението си инженерът. — Трябваше да вземем под внимание всички планинообразуващи фактори и да изчислим модела на континенталния дрейф. Той не е еднакъв за всички времена и се забавя от натиска при нагъването на планините в областта на опитите. Едната сонда изровихме на сто петдесет и осем мили разстояние, другата се беше изместила на сто осемдесет и две мили, и двете се намираха на дълбочина около осемдесет метра.

— Доста много — обясни Кафу.

— Да, наистина — потвърди адмирал Франсис и вирна брадичката си предизвикателно по посока на Флайсигер.

— Кажете ми, докторе Бърджър — провлачи глас Флайсигер, — не сте ли опитвали поне веднъж да изкопаете някой от вашите атомни часовници-яйца, преди да сте ги пъхнали в „клетката“ и да сте ги изстреляли?

Бърджър направи гримаса, сякаш неочаквано бе сдъвкал синапово зрънце.

— Аз… аз не зная. — смутено се заоправдава той и се обърна за помощ към Холистър, който беше се вторачил недоумяващо във Флайсигер.

Професорът вдигна показалец, размаха го с укор, поглеждайки към Бърджър над рамките на очилата си, и рече многозначително:

— Алоуисиъс.

— Това действително е интересен аспект, докторе — включи се и Франсис. — Би трябвало наистина… ъ-ъ… при случай да пробваме. Може би…

— … яйцето ще се появи, преди кокошката да го е снесла — кимна Флайсигер ухилено.

Бърджър хвърли изпитателен поглед към адмирала, после вдигна недоволно рамена:

— Както смятате, сър.

Той започна нещо да рови в папките, докато отново улови нишката на разговора, и продължи: