Последният ден на Сътворението

— Това не е нужно — каза Уолтър невъзмутимо, — защото винаги е имало времена, когато Средиземноморският басейн е пресъхвал. Средиземно море е изпаряващ се басейн. Той губи повече вода, отколкото получава от притоците си. Ако се затвори Гибралтарският проток — и това се е случвало в историята на Земята няколко пъти, — то Средиземноморската падина се превръща в пустиня, осеяна със солени езера и блата между две и три хиляди метра под морското равнище, особено в тази област… — и той посочи разлома пред напречната бариера на стръмните склонове южно от Крит, където през един дълбоко насечен каньон между Вади Халфа и Александрия се изливаше Нил. — И тука също.

Той показа широката ветрилообразна делта на Рона някъде на височината на Барселона, където водите на реката на две хиляди метра височина падаха с трясък през един дълбок пролом и се вливаха в дъгообразно езеро, започващо около двеста мили южно от Ница. Неговият източен бряг вървеше успоредно на западния бряг на Корсика и Сардиния, после завиваше край Балеарските острови на запад и стеснявайки се, достигаше някъде южно от Картахена.

— Сигурно ще си кажете: Много интересно, но какво от това? Какво ни интересува някаква си солена пустиня, която бог знае от колко години си лежи на дъното на морето.

Одобрително шушукане.

— Преди относително точно пет милиона и триста хиляди години връзката между Пиренейския полуостров и Африка се разкъсала, вероятно след някое земетресение. Водите от Атлантика нахлули в басейна и го запълнили.

— Е, и? — подвикна някой. Неколцина се засмяха.

Уолтън изгледа питащия, а в погледа му се четеше безкрайно търпение към тези толкова бавно схващащи хора.

— Защото може да ви изпратим в тази област, преди да е легнала на морското дъно — отсече той. — Разполагаме с един уред, който е в състояние да го направи — хронотронът.

Стив усети как за момент сърцето му спря да бие. Хвърли към седналия до него Джеръм един изпитателен поглед, сякаш да се увери, че не сънува. Джеръм впери в него разширените си от ужас очи. Изведнъж всичко замря, кламерче да паднеше на пода, щеше да се чуе, после из залата в израз на учудено неверие премина едно изохкване, почти като мъчителен стон.

— Западната падина — продължи Уолтън и с очертаващ замах посочи областта между Сицилия и Гибралтар — ще бъде вашата операционна база. Ще ви изпратим на пет и половина милиона години в миналото, за да извършите някои нещица, които по необясними причини са убягнали на божието прозрение.

Уолтън се захили. Мъничък плъх, реши Стив. Отвратителен мъничък плъх, ненаситен, алчен за власт, алчен — независимо с цената на какво — за самоутвърждаване.

— Но както добре е казано — продължи командирът, а в тона му се прокрадна нотка цинизъм, — помогни си сам, за да ти помогне и бог. — Той отдели погледа си от книжата и се ухили победоносно. — Точно това ще направим и ние. Ще си помогнем сами, дами и господа. А вие ще сте ядрото на планираната операция. На вас е възложено да контролирате логистичните и технически дейности, да поемете естествено и задачите по охраната.

— Каква охрана — полюбопитствува някой.

— А! Естествено от най-общ характер. Ще пазите строителните отряди от дивите зверове и от нашите прадеди — човекоподобните маймуни. Вие и техническият персонал ще бъдете първите хора в онази епоха. Заедно с вас ще тръгнат и геолози, геофизици, специалисти по петролопроводите и сондьори. Задачата ви ще се състои в следното. — Командирът взе дългата показалка и посочи на картата. Напряко през Западната падина минаваше една червена линия, разклонена югозападно от Триполи на два ръкава — единият към югоизток, другият към югозапад. — Решили сме да изпомпаме нефта на шейховете, преди още те да са седнали върху него.

Безумието на идеята отне за момент дъха на присъствуващите. После залата възбудено забръмча.

— Невероятно! — промърмори Джеръм.

— Но това е чист идиотизъм! — възмути се Стив.

— Колкото и умопобъркан да изглежда, аз намирам проекта някак си за гениален — засмя се Джеръм, клатейки глава.