Последният ден на Сътворението

— Вие казвате „проблем“, сър — хвана се за думата Олсен. — Има ли по този въпрос проблеми?

— В никакъв случай — увери го Уолтън. — Има само някои… ъ-ъ… серии опити, които още не са приключили напълно. Но ние сме… ъ-ъ… — той сведе поглед към папките са — напълно уверени.

— Как да го разбираме това, сър? — упорствуваше Харалд. — Изпратихте ли вече хора и върнахте ли ги обратно или не?

— Чуйте, лейтенант Олсен — каза раздразнено Уолтън, — ако ме оставите да продължа най-после изложението си, за ваше удовлетворение ще бъде разяснен и този въпрос.

— Надявам се, сър.

— Към шестия американски флот се числят и осем реакторни кораба под прикритието на снабдителни морски единици. В действителност те носят техническите съоръжения, с които ще изпратим вас и необходимото снаряжение в миналото — така наречените хронотрони, а на жаргона на специалистите — „клетки“.

— Хитро измислено — провикна се някой.

— Тези клетконосачи действуват от известно време пред южния бряг на Сардиния… — Той посочи едно подчертано червено правоъгълно поле, което започваше на около петнадесет мили южно от нос Спероне и се простираше някъде на четиридесет мили югоизточно. — Тук, малко пред западното крайбрежие… — Той показа втори червен правоъгълник с дължина около четиридесет мили, започващ северозападно от остров Сан Пиетро и стигащ някъде на височината на Ористано. — Както тук и тук — посочи той трети и четвърти червени правоъгълници, единият на около двадесет мили южно от Тулон, простиращ се в югоизточна посока, а другият — в северозападната област пред планинския масив, който представляваше източните Балеарски острови Майорка и Минорка, на около сто мили южно от Барселона. — През тези свързани с целта места от три години насам редовно спускаме материали в миналото: тръби за нефтопровода, машини, гориво, геоложки съоръжения, хранителни припаси и медикаменти, напитки, надуваеми помещения, оръжие, муниции и ред други неща за ежедневна употреба. — Той хвърли поглед към Олсен и продължи: — Що се отнася до връщането, няма ни най-малка причина за безпокойство. На източната част на Бермудските острови построихме изследователски институт, оборудван с най-модерните хронотронни съоръжения. Оттам вече изпратихме в миналото редица научни работници и техници. Те имат задачата да определят няколко квадратни километра площ, да я подготвят за така наречената „подстъпна зона“ и да се заемат със съответните инсталации. Оттам ще ви върнем обратно веднага щом изпълните задачите си.

— Но досега не сте върнали никого обратно, нали? — подхвърли Олсен. — При това онази, както я нарекохте „подстъпна зона“, трябва да е готова от повече от пет милиона години.

— Връщането назад е по принцип същият процес, както и изпращането в миналото — намеси се Франсис, — само че с обратен знак. — Адмиралът си придаде бащински ласкав вид. — Най-добрите умове на нацията работят върху това да усъвършенствуват съоръженията, за да можете да се завърнете благополучно в родината. И аз твърдо вярвам в това. След пет години ще сте си отново у дома, дами и господа. Аз поемам гаранцията.

— В действителност не сме решили още всички проблеми със завръщането — призна Уолтън. — Но това е без значение. Помислете си само: достатъчно е някога в бъдещето, все едно кога, да заработи едно от нашите съоръжения. Щом то ви изведе оттам, вие ще можете да се завърнете във вашата епоха с който и да е хронотрон. Теоретически бихме могли след изтичането на петте години, за които вече сте се задължили, да ви върнем остарели и помъдрели с цели пет години, точно на днешния ден, или дори още по-назад в миналото. Последното обаче е невъзможно от съображения за сигурността ви. То би било, както твърдят нашите психолози, съдбоносно за вашето психическо развитие. Ако субективното и реалното време протичат асинхронно, би трябвало да са поне приблизително еднакви по трайност. Ако това условие не се спази, ще възникнат обществени и правни проблеми, които не ми се ще сега дори да споменавам.

— Ама флотата е направо трогателна в грижите си за нас! — извика Моузес.

— Не сме ли били винаги такива, майор Калахан? — отвърна усмихнат командирът.

— Дявол е този Уолтън — каза Джеръм тихо. — Не бих се учудил, ако познава поименно всички в залата и ни пише сега своите си плюсове и минуси.

— Същински плъх — изръмжа Стив. — Той ще изгризе всичко, което му пречи да стигне до целта.

— Някакви въпроси? — извика Уолтън.

— Вие казахте преди малко, че ще бъдем върнати от Бермудските острови — обади се някой с явно доловим южен акцент. — А аз си помислих, че това ще стане от Ривиерата. — Някои се засмяха. — Как ще минем през Атлантика? Въздушни линии вероятно още няма да има.