Последният ден на Сътворението

— Това е напълно справедливо дело. Ние само ще поправим една грешка на Сътворението — продължи Уолтън и се усмихна самодоволно. — Акцията „Западна падина“ би могла да се нарече не толкова еуфорично и една козметична операция. — Той отново се обърна към картата. — Операцията „Западна падина“ ще се занимава с нефтените находища в Северна Африка, в днешните Либия и Алжир. Главните области на добиването му лежат тук… — той проследи с показалката източно протичащото разклонение на линията, — между Голяма Сирта и Ал-Харуй-ал-Асвад при Беда, Ваха и оазиса Яло до Южен Бенгази. Останалите кладенци лежат тук… — Пръчката загради областта, където свършваше южното разклонение. — Източно от платото Тинрхерт в областта Бурархет на днешната алжиро-либийска граница. Нефтопроводите от тези две петролодобивни области се обединяват тук при Бир-ал-Ханам. Трасето ще продължи оттам на северозапад, ще достигне бреговата ивица близо до Суварах, както върви и днес, оттам ще тръгне по ниската плитчина между Малта и Тунезийския бряг дотук — североизточно от нос Бон. Там то се обръща рязко на северозапад, продължава тук южно от днешния остров Сан Антиоко покрай стръмните склонове на планинския масив, който образува остров Сардиния, и в края на Балеарската падина се отправя на север. После следва за малко западния бряг на Сардиния и се спуска от височината на малкия остров Мал ди Вентре на северозапад, преминава през северната част на падината и води до устието на Рона, което по онова време е лежало на повече от двеста километра по на юг, почти на височината на Барселона. Трасето води през каньона на Рона на север и следва реката до вливането на Саона, нататък следва долината на Саона през Бургундската порта по течението на Маас през Северна Франция и Белгия и навлиза в Холандия. Там то ще достигне някъде около Маастрихт до крайбрежието, защото нивото на Атлантика по онова време трябва да е било значително по-високо от днешното. Къде точно е протичала бреговата линия, учените не са на еднакво мнение. От една страна, климатът е бил много по-топъл, т.е. по-малко лед в глетчерите и полярните шапки, следователно морското ниво ще е било над средното. От друга страна, тектоничните плочи, които заобикалят Средиземноморието — Евразийкото, Адриатическото, Егейското, Турското, Арабското и Африканското, по онова време трябва да са лежали по-високо. Те са потънали по-късно под огромната тежест на водните маси, образуващи Средиземно море. Това трябва да е довело до силни тектонични процеси в съседните области. По крайбрежието около Лютих, Маастрихт, Аахен, Бон, Кобленц нашият нефтопровод ще достигне до втори, който ще идва от Персийския залив край Саудитска Арабия през Анатолските острови, ще следва Черноморския бряг, после течението на Дунав и ще прекоси Европа. Двете разклонения ще се свържат и ще се изведат на сушата около Северно море. Там няколко хронотрона, маскирани като сондажни острови, ще изпомпват според нуждите петрола от миналото в настоящето.

— А петролните шейхове ще се примирят с това? — подхвърли някой.

— Няма ни най-малко съмнение някой да е узнал за проекти. Нито що се отнася до теоретичните разработки, нито до техническото осъществяване.

Командирът не каза цялата истина. Действително съществуваха известни подозрения, че Съветите се занимават с проект от подобно естество. От средата на седемдесетте години някакъв самолетоносач кръстосваше в източното Средиземноморие. Междувременно бяха пристигнали нови четири подобни морски единици, но с каква цел и предназначение — експертите все още гадаеха.

— Въпреки това обаче — продължи Уолтън — ние няма да допуснем какъвто и да е риск и ще се въоръжим срещу всякакви евентуалности. Към споменатите вече мерки за сигурност се прибавя и отбраната от потенциални неприятели. Военно снаряжение, също и тежко оръжие, ще бъде на разположение. Към вашите задължения ще спада например и това да снабдявате техническия персонал с прясно месо — добави бързо той. — За страстните ловци измежду вас се откриват с други думи неподозирани възможности. Ще намерите истинска, непокътната дива природа.

— А има ли съоръжение, което да ни върне обратно от тази дива природа? — извика Моузес, седнал два реда зад Стив и Джеръм заедно с Лури и Олсен.

Стив се обърна. Лури се беше присламчил до едно от момичетата от НАСА. То седеше до него, затрогващо младо и безгрижно, беше най-много на двадесет и пет, с чипо носле, със силно руси щръкнали коси, хванати в малка конска опашка, със слънчев загар, цялата покрита с лунички, чак до деколтето на полуотворената бяла лятна рокля. Лури се наслаждаваше без каквото и да е стеснение на това, което се предоставяше на погледа му, съвсем не изглеждаше намръщен, както обикновено, и явно намираше откритието, което бе направил, за много по-интересно от обясненията на командира. Стив се усмихна, а когато очите им се срещнаха, Лури се ухили и възхитено повдигна вежди.

— Нека караме наред! — отби Уолтън въпроса на Калахан и вдигна ръка. — Имаме какво още да си кажем и по тоя проблем.