Последният ден на Сътворението

Натрапчивият силен плясък, озвучавал съня му, секна. Валеше дъжд. Стив отвори вратата. Гъст тропически дъжд, сякаш водопад от милиони сребристо-лъскави телца на рибки, барабанеше по едрите листа на храстите, които ограждаха пътеката пред бунгалото и се превиваха сякаш от болка под ударите на дъжда. Плътно до стената беше потърсил защита цял взвод едри черни жаби. Приличаха на черни камъни, големи колкото юмрук, и само неподвижните им очи зорко поблясваха. Някъде далеч над морето се гърчеха като магма червени светкавици, бликнали от раздиращите се вътрешности на облаците.

Той мигновено осъзна съдбовността на решението, което беше взел, и чувство на угнетеност стегна за няколко секунди гърдите му, сякаш човекът с маската още стоеше зад гърба му и то стискаше в жестоката си прегръдка. Поемаше дълбоко свежия, наситен с влага нощен въздух, докато стягането се отпусна.

А преди да заспи отново, той си спомни, че всички лилии, които срещна в съня си, бяха го гледали с очите на Луси.

Операция „Западна падина“

Когато на другия ден се отправиха към пленарния център, слънцето беше почти изсмукало влажността от снощния дъжд, пътищата бяха сухи, само тук-там блещукаше по някоя капка — в тревата, по цветовете, по храстите. Въздухът беше свеж и ободрителен, натежал от аромата на цъфнали цветя.

В пленарната зала същата помпозност, старата сбирщина, предишният ред на заемане на местата от официалните лица. Адмирал Франсис се изкачи на подиума под огромния екран за прожекции, застана между звездното знаме и флага на НАСА и вдигна високо с победоносен вид малък свитък карти на участници в симпозиума.

— Не съм и очаквал нещо друго, дами и господа — обяви той сияещ. — Благодаря ви. Само осемнадесет от нашите гости не можаха да се решат да сътрудничат на нашето начинание. Приемам, че имат основания за отказа си и аз обещах да уважа тези основания, без да питам за тях. В случая се касае за следните лица… — И той започна да чете високо имената от пластмасовите картички, като след всяко име правеше многозначителна пауза, сякаш му лепваше неизлечимо петно.

Стив намери похвата му за много евтин. Шестнадесет мъже и две жени не бяха се писали доброволци и връщаха „делегатските карти“.

— Обръщам ви внимание на това, дами и господа — продължи адмиралът, — че от този момент вие се задължавате най-строго да пазите тайна и спрямо вас влизат в действие свързаните с това мерки за сигурност. Информацията, която ще получите сега, не е предназначена за външни лица и аз ви уверявам, дами и господа, ние ще си послужим с всички — повтарям — с всички средства, за Да предотвратим достъпа на тази информация навън.

Той вирна брадичката си, а погледът му зашари изпитателно по лицата на присъствуващите, сякаш бе настъпил моментът и последният вражески агент да бъде разкрит и на място ликвидиран. Напрежението в залата нарасна.

— Вие, дами и господа, ще образувате авангарда на едно величаво начинание, което ще гарантира по-нататъшното съществование на западния свят и благополучието на всички нации, наши съюзници. Ваша задача ще бъде… ъ-ъ… да преместите овреме стрелките към желаното от нас бъдеще. Сега командир Уолтън ще ви разясни някои технически подробности. Благодаря ви, дами и господа.

В първия момент Стив не можа да познае напетия млад офицер в парадна униформа, който застана зад ораторския пулт и се наведе над микрофоните. Едва като чу гласа му, се сети за несимпатичния младеж, който го бе посрещнал на летището в Маями.

— Техническото развитие през последните години, основано на физико-математическите фундаментални изследвания от средата на шестдесетте години, постигна решителен прелом, който можем в буквалния смисъл да наречем епохален. — За момент той се поколеба и огледа подозрително микрофоните, сякаш се съмняваше в мерките за сигурност. В залата цареше изпълнена с очакване тишина. — Не съм привърженик на големите думи, но откриването на огъня, теорията за относителността и първите излети до Луната са плахи стъпки в прогреса в сравнение с това, което сега постигнахме.

Настроението в залата се повиши до точката, когато прекалено силното нервно напрежение често се превръща в развеселяване и разпуснатост, изявяващи се в шеговити, обикновено доста глупави, но възнаградени с благодарен смях подвиквания и апострофи.

Пред големия прожекционен екран закачиха една карта и бавно я разгънаха. Представляваше релефно изображение на Средиземноморския басейн, широко около осем и високо три и половина метра.

— За да не се мъчите да се абстрахирате от представите си за красивото Средиземноморие, ние направихме карта, изобразяваща тази област в нейната физическа структура.

— Ей — викна един от слушателите, — да не би флотата да е решила да изпомпа Средиземното море?

— „Във флотата, във флотата…“ — запя някой стария шлагер.

Смях.