Последният ден на Сътворението

В събота следобед участниците в „симпозиума“ се събраха в голямата заседателна зала на Центъра за космически полети. В друго време там заседаваха работните групи, когато някой голям проект навлезеше в заключителната си техническа фаза, за да се извърши координацията, преди да започне монтажът.

Стив се изненада от големия брой участници в това „съвещание“. По негова преценка имаше от сто и шестдесет до сто и осемдесет души, между които близо две дузини жени.

Висок беловлас мъж, наближаващ шестдесетте, на име Франсис, с импозантна адмиралска униформа, приближи важно, подобаващо обграден от няколко висши особи от флотата и техните адютанти. Следваха ги с бавен ход няколко цивилни, очевидно хора от НАСА, които си придаваха загадъчен вид, а неколцината тайни агенти пък се правеха на подчертано безучастни и спокойни. Те заеха местата в предната част на залата зад една дълга маса, като от време на време хвърляха по някой любопитен поглед към публиката и се ровеха в папките пред себе си.

— Прилича на галапредставление — изръмжа Джеръм, който беше седнал до Стив. Един стол по-нататък седеше Олсен.

— Започвам да ставам любопитен за какво е цялата тая парадност — каза тихо Стив. — При такъв набор!

— Тая работа не ми харесва — отговори Джеръм, клатейки глава, и изразът на съпротива на лицето му се задълбочи, когато този Франсис с подчертано младежка стъпка се изкачи на подиума, обхвана с две ръце пулта между знамето на САЩ и флагчето на НАСА с подкупваща усмивка, която не му се удаде, а премина в малко изкривена ухилена гримаса. После се наведе над микрофона, поздрави гостите от името на флотата и НАСА и произнесе слово, дълго почти тридесет минути, в което не можа да се долови нищо конкретно, освен че се касаело за „честта на нацията“ и че тук били свикани „най-добрите умове на нацията“, за да „направят всичко по силите си“, та да се осигури „бъдещето на нацията“. Само на едно място имаше по-конкретен намек, че „мисията, за която са призвани“, по всяка вероятност щяла да отнеме пет години и че през този период нямало да бъде възможен контактът с „родната среда“.

— Извинете, сър — попита някой от публиката. — Така ли да го разбираме, че през това време няма да има дори радиовръзка със Земята?

— Без коментари — отвърна адмиралът. — Ще повторя: докато трае мисията, която ще продължи около пет години, няма да имате никакъв контакт с родната среда.

— Сър, от това ли ще се прекъсне този контакт — настояваше на своето непреклонният заинтересован, — че технически…

— Без коментар — отвърна адмирал Франсис, този път малко раздразнен. — Вие сигурно ще разберете, дами и господа, че на този етап от акцията не съм в състояние да давам по-конкретни обяснения. Проектът е строго секретен. Едва когато направите своя положителен избор — а за да вземете решение, има време до утре, — мога да ви дам по-подробна информация за вашето участие.

Залата се разшушука възмутена, чуха се и отделни подвиквания, като „… скок презглава“, „не може така слепешката“.

— Дами и господа… — повиши тон адмиралът. — Дами и господа! Признавам, че ви поставям в необичайно положение. Но вие няма защо да се страхувате от риска, той не излиза от рамките на нормалния риск, който се поема при всеки космически полет. За вашата сигурност ще бъде направено всичко, което е по силите на човека. Аз гарантирам това. — Той изчака, докато се уталожи смущението в залата, После продължи: — Много от присъствуващите тук идват от най-различни технически и научно-професионални клонове, респективно технически части на военновъздушните и военноморските сили, армията, флота. Едно обаче ви обединява — вие сте неженени или разведени и нямате семейства, така че до голяма степен сте свободни да направите избора си.

Той се усмихна триумфално, сякаш с това бе издал някаква държавна тайна, и продължи:

— Иска ми се да добавя само още едно — и той наведе побелелия си нископодстриган череп, сякаш искаше да хване слушащите го за рогата: — Ние поканихме далеч повече хора, отколкото са ни нужни. Поне на първо време. Затова всеки от вас, който усети макар и най-смътното чувство, че не може да вземе решение, искам да кажа, че не може да се реши с цялото си сърце и душа, нека върне делегатската си карта. Никой няма да го упрекне затова, никой няма да му се сърди, никой няма да го пита за причините. Решението трябва да бъде напълно свободно, дами и господа.

Франсис издаде войнствено брадичката си напред и заоглежда предизвикателно залата. Изразът на лицето му като че ли изобличаваше думите му в лъжа.