Последният ден на Сътворението

— Но ако вземете положително решение, дами и господа — продължи той, — и се явите тук утре сутринта в десет часа, то вие автоматически се превръщате в носители на тайната и подлежите на най-строги мерки за сигурност, на свързаните с тях контрол и ограничения. Тогава вие ще бъдете под една или друга форма свързани с проекта било като… ъ-ъ… летци, било като технически персонал. И… — Той повиши гласа си до празничен заключителен апотеоз — вие ще изпитате възвишеното чувство, че принадлежите към една елитна група, която ще извърши нещо невъобразимо досега. С вашата акция ще бъдат гарантирани сигурността и благоденствието на нацията ни. Вие ще станете стрелочниците на едно по-добро, на едно славно бъдеще за тази страна, за западния свят, за европейско-християнската традиция, да, дори и за цялата цивилизация. Благодаря ви, дами и господа.

Джеръм обърна към Стив такава слисана физиономия, сякаш бе си сдъвкал някоя пломба.

— Божичко! — каза Олсен. — И това ако не беше проповед за кръстоносен поход! И свети Бернард не би могъл да я произнесе по-добре.

Джеръм погледна въпросително Стив.

— Кой?

— Бернард от Клерво. Някакъв си християнски подстрекател от дванадесети век, който мобилизирал цели рицарски армии срещу сарацините — обясни Стив.

— Аз чувам дори дрънкането на мечовете — кимна Джеръм потиснат. — Познат шум още от Техеран и от ежегодните петролни кризи.

— Смяташ ли, че ще е нещо в тази посока?

Джеръм сви рамене.

— Има ли някой представа как да се разбират тия „стрелочници“? — попита Стив присъствуващите в апартамента на Банистър, седнали край няколко бутилки шотландско уиски.

— Да не съм железничар? — каза Джефри „Мойсей“ Калахан, подпрял гръб на вратата, който равнодушно обработваше дъвката си и въртеше в чашата си парченцата лед. Беше един от онези стройни като вретено чернокожи, които някъде може би специално развъждаха за баскетболните отбори.

Освен него, Джеръм, Стив и Олсен, там беше и Пол Лури. Той пристигна с една пътна чанта, натъпкана с уиски, тъй като знаеше Кейп от своя астронавтски период и беше насъбрал достатъчно опит.

— Момчета, тук пресушават не само блатата — каза им той, когато ги покани на чаша уиски. — Понякога се налага да пропътуваш стотина мили, за да откриеш прилично питие. — Той беше като Стив и Джеръм пилот на „совалката“, но бе издържал цяла година повече, преди да се върне във военновъздушните сили.

Стив се загледа в кехлибарените очи на Калахан, с когото се запозна само преди минути. Моузес сведе гладко избръснатия си череп, престана да мели дъвката си и докосна чашата с поривисто кимане на главата.

— И накъде ли ще потеглим, когато се изместят тия тайнствени стрелки? — попита Стив.

— Човече — каза Моузес. Кехлибарените му ириси затрепкаха насам-натам върху пожълтелите очни ябълки, преди да го фиксират. — Към все по-добро и по-добро, към все по-добро! Накъде другаде? Или ти си на друго мнение, Пол?

Пол Лури, мрачно гледащ пред себе си мъж в средата на тридесетте, с няколко сантиметра по-нисък от Стив, но здрав и як, ако се съдеше по външността му — по-скоро дребен чиновник или първоначален учител, сви рамене, нерешително повъртя чашата в дланите си и се отпусна на леглото.

— Аз май понадуших, какво се крие в храстите — каза Джеръм колебливо. — Сигурно ще да е оная работа, около която ВМС от години правят разни тайни гешефти на Бермудските острови. Някакъв там комплициран проект с гравитационни вълни, с изкуствени гравитационни аномалии или нещо подобно.

— Изкуствени гравитационни аномалии ли, казваш? — учуди се Моузес. — Това пък какво е?

Джеръм вдигна рамене.

— Никой не знае нищо конкретно. И нищо не може да се подразбере.

— Тогава сигурно има нещо съмнително — вметна Моузес.

— Намеса в гравитацията, отстраняване на гравитацията, гравитационни аномалии, интерференция на гравитационните вълни… — заразмишлява на глас Стив, усещайки приятната топлина, която уискито разливаше по цялото му тяло. Следобед той се пече на слънце зад бунгалото, докато се заоблачи. Бе го повтресло и алкохолът му дойде добре дошъл. — А и НАСА участвува значи… — добави той, като свирна през зъби.

— И какво ще рече всичко това? — попита Харалд Олсен.

— Гравитация означава маса — каза Лури и вдигна назидателно пръст, — а маса означава гравитация. Какво означава „една гравитационна аномалия“ за принадлежащата й маса?

— Какво става с принадлежащата й маса? — запита Харалд.

— Колко „аномална“ е тази аномалия? — вметна Моузес.

— Значителна — отвърна Джеръм, — ако се съди по количествата енергия, които се използуват. Стойността им лежела някъде в областта на гигаватовете.

— Какво? — възкликна смаяно Харалд.

— Една гравитационна аномалия означава за принадлежащата й маса — продължи Лури невъзмутимо, — че в краен случай тя става или безкрайно голяма, или напълно изчезва.

Харалд Олсен, който продължаваше да отпива на големи глътки алкохол от чашата си, като трескаво пресмяташе нещо с джобния си компютър и от време на време си водеше бележки в папката, подарена им от НАСА, вдигна стъписано глава:

— Къде изчезва?