Последният ден на Сътворението

— По-добре е да се предадете веднага, както направиха повечето от вашите другари. Вие се намирате в голяма опасност. Районът, където кацахте, е радиоактивно заразен. Нямате друг избор. След три до четири часа ще бъде свършено с вас. Обадете се, за да ви измъкнем колкото се може по-скоро. Въпрос на минути, ако не искате да умрете.

— Бъдете разумни — продължи друг глас. — Нямате никакъв шанс. Операция „Западна падина“ всъщност няма и никога не е имало. На вашите предшественици поставихме ултиматум. Наистина няколко буйни глави повярваха, че могат да го пренебрегнат. Те са отдавна мъртви. Ние взривихме Гибралтарския проток. Водата се покачва. Вашите спуснати запаси лежат на морското дъно. Вие сте откъснати и без снабдяване. Обадете се. Ще ви измъкнем.

— Не се оставяйте да ви предизвикат! — отново изкрещя по-далечният глас. — Веднага ще разберат къде сте.

— Вие сте измамени. Никой от вас няма да се върне в бъдещето.

— Те искат да ви деморализизират. Не им вярвайте!

— Кои ли са тия „те“? — попита Джеръм.

Стив сви рамене.

— Вероятно шейховете не са спали чак толкоз дълбоко, колкото им се искаше на нашите от флотата.

Пропагандният предавател замлъкна и по-далечният глас даде указанията си:

— Разтоварете преди настъпването на деня и тръгнете, щом стане светло. Никакви прожектори! Карайте в северна, после в североизточна посока. Колкото се може по-бързо. Използувайте всяко прикритие. Внимавайте за пресни следи от камили. Ако срещнете ездачи, стреляйте без предупреждение. Бандитите искат да вземат товара ви. При първа възможност ще ви измъкнем. Останете на прием! Край.

— Знаеш ли как изглеждат следите от камили? — попита Джеръм.

— Нямам представа. Не знаех, че по това време тук ще има камили.

— Трябва да са ги довели със себе си. Чудесна идея! Никакви проблеми с горивото.

— Значи са араби.

— Най-сигурно. И то много добри, щом са могли така да парализират нашите хора, че да не са в състояние да охраняват района за кацане.

От северозапад, където бе паднал снарядът, сега долетя нечие протестно тръбене. Мастодонти? Закрещяха подплашени птици. После отново настъпи тишина.

Стив зарея поглед към звездния свод, но не успя да открие никакво познато съзвездие. Значи наистина се намираха далеч в миналото, прескочили цял един период, който още не е изминат от светлината между галактиките. На слънцето му предстоеше да извърви още четвърт от своя кръг около центъра на Млечния път, преди да се появят първите пирамиди.

Тъй като на следващия ден ги чакаше тежко пътуване, те се опитаха, редувайки се, да подремнат малко, но нищо не излезе от това.

Долината на черепите

Стив прие да дежури пръв. Венера сияеше лъчистоярка на западния небосклон и бавно се спускаше към хоризонта. Тежък лунен сърп се носеше насреща й като чуплива стъклена лодка. Когато погледна на юг, видя ниско над африканските планински масиви една комета. Нейната застинала към изток опашка приличаше на пороя хвърчащи искри от раздухана пещ. Беше непознато, плашещо небе, небето на един още непригоден за човека свят; небе, което показваше звездния хаос на незавършеното сътворение. И все пак постепенно го обзе усещането за реалността на този свят, за неговата осезаемост. Той добиваше образ и форма, не беше повече абстрактно минало, ставаше сегашно, настояще, което можеше да се вдишва, вкуси и опипва. Сякаш бе се отворила някаква пора в огромното тяло на времето и той, нахълтал вътре като микроб, бива погълнат отново от потока на живота, напуснат от него някъде на друго място и сега отново понесен към бъдещето, където лежеше неговото някогашно настояще като далечна самотна галактика, подобно на остров, за чиито брегове си спомняме.

Неясен шум го изтръгна от мислите му. Изпращяха клони, чу се пръхтене като на голямо животно. Кой знае какво чудовище минаваше наблизо през гъсталака. Стив сне предпазителя на автомата си, но изведнъж се видя много, мизерно въоръжен. Дали не беше някой завър? Глупости! За да срещне гигантските влечуги, трябваше да бъде катапултиран десет пъти по-далече в миналото. Вероятно беше мастодонт, или друг огромен бозайник. Повечето видове са развили големи форми през миоцена.

Той събуди Джеръм. Наостриха слух. Нещо се отърка о безмоторника, после отново се отдалечи и нощната мистерия свърши.

Малко след това предавателят се обади отново.

— Изглежда, няма да можем скоро да ви измъкнем. Но ще ви помогнем при първа възможност. Напуснете бързо зоната „червено“. Излизайте от машината само ако е крайно наложително. Районът за кацане отчасти е радиоактивен. Ще се свържем отново с вас. Край.

Джеръм изруга и шумно затвори капака на кабината, заключи я.

— Можеха да ни го кажат по-рано, тия идиоти! Да ги вземат дяволите! Оставят ни да се пържим в тоя тиган.

Стив се опита да поспи малко, но в тясната кабина стана горещо и задушно. Събуди се, плувнал в пот. Притисна кислородната маска до лицето си и пое на няколко пъти дълбоко въздух. Оставаха около два часа до разсъмването.

— Да разтоварваме ли? — попита Джеръм.