Последният ден на Сътворението

Притегли кормилния лост, като видя пред себе си една самотна палма без връх, зад нея — храсталаци, голо поле. Ругаейки, включи прожекторите. Намираха се на двадесет метра над земята. Местността беше равнинна, но проядена от кратери, сякаш е била обстрелвана от артилерия — тук-там прегоряла трева и овъглени храсти, помежду им светли пясъчни петна. Той изтегли носа на безмоторника нагоре и насочи плъзгачите. Оставаха около пет метра до земята. Първо единият, после двата плъзгача заораха в почвата. Носът се тласна бързо надолу, предното колело стъпи, пружинирайки, на земята, колелата на плъзгачите затрополяха и бързо забавиха движението, клони застъргаха кабината, на няколко пъти безмоторникът се заклати силно насам-натам, после се нахлузи в нещо еластично и остана да виси в него.

Стив изключи прожекторите, развърза коланите и отметна капака на кабината. Нощният въздух беше необикновено топъл и наситен с мирис на сол. Цвърчаха щурци. Джеръм, който беше изпълзял през люка в трюма и проверяваше околността с джобно фенерче, викна нагоре, че всичко било наред. Няколко минути по-късно се върна в кабината, въоръжен с два автомата.

— Смяташ ли, че тия си правят с нас някаква шега? — попита той.

— Нямам такова впечатление — отвърна решително Стив и добави навъсено: — Сега не им е до това.

— Кой би могъл да ни бъде неприятел?

— Ще го разберем много скоро.

Той се ослуша в тъмнината. Изпращяха клони. Някъде отдалече идеше бобот от тежко превозно средство. После то като че ли се отдалечи и скоро след това бученето заглъхна.

Бяха ли действително в миналото? Стив бе изпитвал подобно чувство, когато след изпитателен полет се завръщаше обратно през Атлантика. По вечеря седеше в трапезарията и не можеше да се освободи от чувството, че в действителност не е бил в Европа, а че е преживял всичко това в някакъв тренажор-симулатор. Струваше му се, че е изминал разстоянието само по картата. Истинската дистанция оставаше така абстрактна, като че е астрономическо разстояние, измерено в цифри. Духът му беше летял с него, само бе реагирал с налаганите от техническите модели условни рефлекси, които бе усвоил в дългогодишните тренировки — изживяваш полета, без да се помръднеш от мястото си. Сигурно така е и с дървото, което пресаждат, помисли си Стив. С ограничената си сетивност то установява, че въздухът има друг вкус, почвата се чувствува другояче, но абсолютно не може да си представи разстоянието между предишното и сегашното си местонахождение.

Едно беше ясно — намираха се със сигурност на Средиземноморското дъно. Ориентирите бяха верни. И тъй като този басейн не беше пълен с вода, не можеха да се намират повече в настоящето. Преди пет и половина милиона години в този басейн не е имало вода. Ерго20…

— Приземихме се безпогрешно и даже веднага влязохме в прикритие — докладва Джеръм, който, изскочил навън, вече бе обиколил безмоторника с джобното си фенерче. — Имахме късмет. И тук има, дървета.

Той насочи светлината напред. Нахълтал в ниски храсталаци, безмоторникът беше забил нос под един гъсталак от сплетени бодливи филизи и твърди сухи листа, които го покриваха до средата.

— Смятам, че е най-добре да останем тук поне до сутринта или докато получим нови указания — каза Стив.

Джеръм кимна.

— През нощта и без това не можем да предприемем нищо. Не искам да включвам прожекторите, докато не разберем какво всъщност става тук.

Стив смачка един комар, който си беше забил жилото в челото му.

— Тези гадини, изглежда, бързо свикват с новите жертви — измърмори той. — Още няма жив човек в тази епоха, а те вече са готови, щом той се изкачи на световната сцена, да го тормозят, да го разболяват, да направят живота му ад.

— Просто да не повярваш, че всичко вече е налице, само дето човека още го няма.

— И видя Бог, че това е добро. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие… (1:25,26)

Внезапно от юг на около петнадесет-двадесет километра се чу артилерийски изстрел. Ослушаха се, затаили дъх. След малко последва попадението. Беше на два километра северозападно от тях. Ярка мълния разкъса тъмнината.

— Изглежда, че все пак не сме кацнали в рая — каза Джеръм. — Посрещането обещава да бъде по-скоро горещо.

— Ако не бяхме се спуснали доста отвесно и ако не бях отправил безмоторника малко по на юг, сега щяхме да седим точно в мястото на попадението — рече Стив. — Сигурно са определили координатите на материализационния взрив и така са пресметнали вероятното място на кацането ни.

Те се ослушаха тревожно в нощта, но противникът, изглежда, беше прекратил стрелбата. Изведнъж приемникът отново се съживи.

— Добре дошли в ада — обади се глас на безупречен английски с едва забележим твърд акцент. — Добре ли кацнахте?

— Не отговаряйте! — изкрещя на същата вълна друг, по-далечен глас. — Не се хващайте на въдицата им! Те искат само да определят мястото ви, та да ви смажат.

Пръстът на Джеръм, поставен вече на превключвателя, се вцепени и увисна във въздуха.