Последният ден на Сътворението

— Това е Мърчинсъновото бъдеще — кимна комендантът. — САЩ никога не са откупували Флорида от испанците, а с договора от Маями е била продадена на мексиканския император или по-точно: на „Пемекс“, най-голямата петролна империя между Мисисипи и Рио дела Плата. Максимилиан Пети е само емблемата. Много интересно е да си поговори човек за това с Мърчинсън. И така, съществува Джеръм Барнистърово бъдеще, което е идентично с бъдещето на Стив Стенли, но е съвсем различно от бъдещето на Хауард Харнис, каквото съм преживял и знам.

— А как изглежда то? — запита Джеръм недоверчиво.

— Във вашето бъдеще държавата Израел май контролираше областта между Нил и Ефрат.

— Това е малко пресилено — каза Стив, — но областта между прохода Митла и Голанските възвишения.

— Когато аз пристигнах тук от хиляда деветстотин осемдесет и девета година, за пръв път чух нещо за някаква държава Израел. Хора като вас, които са били спуснати много по-рано, говореха за това. На мен — напротив — са ми разказвали в училище за скандални и загадъчни ционистки убийства преди началото на новото столетие, за убийството на Лео Пинскер през 1882 в Одеса, на Теодор Херцл през 1896 в Париж и през 1897 на барон фон Хирш-Геройт и за опожаряването на Конгреса на ционистите в Базел в същата година и за жестоките палестински кланета през Втората световна война от арабски метежници, които са се били на германска страна в Африка и в Предна Азия. Но след Светия договор в Медина между Атлантическия и Индийския океан, между залива Алепо и Аденския залив лежи една от най-могъщите държавни формации на Земята — Обединените арабски републики.

— Идея фикс — каза Джеръм и то прозвуча като че ли гърдите му са стегнати в обръч.

— Напротив, историческа реалност. Една от многото. Толкова по-учуден бях, когато тук пристигна един контингент от първокласно въоръжени елитни отряди. Те идеха от хиляда деветстотин и деветдесет и втора година и твърдяха, че държавата Израел заедно с Шестия флот вземала главно участие при защитата на южния фланг на НАТО. Беше преди около двадесет години. Тези израелци въвлякоха арабите в ожесточена битка за Гибралтар, докато онези изпълниха заканата си и вдигнаха теснината във въздуха.

— Значи е вярно? — каза Стив.

— Да. Пробиха огромна дупка, която постепенно се разширява. И създадоха един от най-впечатляващите спектакли на природата, един четиристотин метра висок водопад, през който се излива сто пъти повече вода, отколкото в Ниагарския водопад. Но морското ниво се покачва едва с метър на година. Ще трябва да минат поне хиляда години, докато Средиземно море се напълни. Ние няма да успеем да си простудни краката.

— Ще изоставите ли крепостта? — попита Джеръм.

— Засега не. Но едва ли има още много групи на път. Най-много една или две от най-първите, от хиляда деветстотин осемдесет и шеста. Те имаха най-голям обхват на разсейване. По-късните — последните дойдоха от есента на хиляда деветстотин деветдесет и шеста — кацаха доста точно в средата на предвидения период. Сигурността на попадението се е подобрила.

Моузес и неговата група — помисли си Стив. — Дали са още на път?

— През есента на хиляда деветстотин деветдесет и шеста спират и доставките на материали. Не намерихме нито веднъж контейнер, който да е изпратен по-късно.

— Вероятно операцията е била прекратена, тъй като се е оказала провал — реши Джеръм и изпразни чашата си.

Той не иска да си го признае — помисли си Стив. — Ония не са могли да забележат, че е провал, защото липсва обратната връзка. Само ние можем да им го кажем. Само ние знаем, че бъдещето се е раздвижило, че ражда все нови и нови варианти. Но защо никой досега не го е сложил в сметката, не го е предвидил? Взривиха действителността на късчета и ето че бъдещето се разкъса и се разлетя като галактиките. Дори ако те някога се върнат в бъдещето, ще намерят ли родните си галактики? Може би тук именно се крие причината хронотронът да функционира само в едно направление, принципна трудност, която е убягнала от окото на специалистите.

— Напълно възможно е — каза комендантът и остро погледна Джеръм, сякаш искаше да го прикове на мястото му, та да не го помете истината, която щеше да го връхлети. — Възможно е след есента на хиляда деветстотин деветдесет и шеста САЩ и да не съществуват вече. — Това му дойде като удар. Харнис преценяваше Джеръм като боксьор, който е повалил противника си на пода.

— Това е чиста спекулация — намеси се и Стив. Изведнъж бе усетил силна жажда и на един дъх изпразни чашата си. Почувствува как киселината на лимона сковава небцето му.

— Признавам — каза комендантът, докато отново наливаше чашите им. — Въпреки че тази спекулация е потресаващо възможна. САЩ, изглежда, нямаха късмет в покера за бъдещето. Ние започнахме с малко прекалена самонадеяност и това ни направи лекомислени. Сега проиграхме и гащите си.