Последният ден на Сътворението

Джеръм гледаше мълчаливо пред себе си. Зениците му бяха разширени от ужас. Стив проследи погледа му. На стената висеше стар, малко потъмнял и нацвъкан от мухите календар на „Пемекс“ от 1992 година, отгоре беше отпечатана карта на Северна Америка. Държавната територия на САЩ достигаше от Мейн на север до Джорджия, Алабама и Мисисипи на юг без излаз на Мексиканския залив. Оттатък реката започваше огромна площ с променливозлатист цвят, която достигаше Тихи океан и далеч на юг — империята Мексико. Вляво горе лъщеше помпозният герб на Хабсбургите, отдясно — още по-внушителният на петролната фирма.

Стив забеляза, че е стиснал грубо издяланите дървени облегалки на стола си, сякаш седи в катапултно кресло, което ще бъде изстреляно в следващата част от секундата. Предпазливо въздъхвайки, той се облегна назад.

— Да се върнем заедно в нашето общо настояще — продължи комендантът. — Днес е двадесет и пети юли. Датата я изчислиха нашите любители-астрономи. Сега е… — той погледна часовника на ръката си — шестнадесет часът и дванадесет минути. Моля сверете си часовниците. Това е, за да има все пак някакъв ред, от който нито можем, нито бихме искали да се откажем.

Джеръм и Стив свериха послушно часовниците си.

— Всъщност всяка нощ в единайсет и петдесет и осем ще трябва да ти нагласяте на дванайсет. Денят е по-къс с около две минути в сравнение с нашето обикновено време. Земята още се върти малко по-бързо. От триенето при приливите и отливите. Разбирате, нали?

Някъде забоботи дизелов мотор и металното му сърцебиене огласи следобедната тишина, която се нарушаваше от време на време от някакво пращене или сурово дрезгаво обаждане по радиостанцията.

— Тъй като и при най-добро желание не представляваме вече военна организация, не искам да ви издавам никакви заповеди. Тук сме около тридесет души, към тях се прибавят петдесетина туземци, които се командуват от двамата им племенни вожда. С Гудлък вече се запознахте, ще сторите това и с Близард. Някои от хората, като Мърчинсън и Руис, трябва незабавно да бъдат освободени от външните акции. Повече от шест години служат като прослушващи постови, това значи непрекъснато да са в готовност, дори и с месеци да чакат да дойде нова група. Чуе ли се материализационен пукот, трябва веднага да влязат във връзка с новодошлите, да ги предупредят и да ги изведат от местността на кацането, преди шейховете да са ги пипнали. И двамата са болни от лъчева болест, защото твърде много са пребивавали в горещите райони. А не разполагаме с достатъчно предпазни средства.

Вие двамата сте поели задължение за пет години. От това задължение, разбира се, се освобождавате с оглед на променените обстоятелства. Но аз искам да ви помоля да ни помогнете, като измъкнете оттам бедните дяволи, които, не подозирайки нищо, падат от небето, и да ги доведете тук. То не винаги минава гладко, както във вашия случай, нека си го кажем. Често те се нуждаят от бърза медицинска помощ, която при нас и без това трудно се осигурява. Понякога ще пристигате и твърде късно, та напразно ще се излагате на опасност. Помислете си. В края на лятото, преди да настъпят есенните бури, всяка година идва кораб от Атлантика. Свободни сте да го ползувате и да помогнете при изграждането на Атлантида. Животът там положително е по-лек и много по-весел оттук.

— Аз оставам — каза Джеръм.

— Не е нужно да решавате прибързано — рече Харнис.

— Няма нищо за решаване — отвърна Стив.

— Вашия джип, запасите от гориво, оръжие и муниции трябва да конфискувам. Хранителните припаси ще пожертвувате доброволно. Когато някой пристигне жив и здрав, ние уреждаме нещо като вечер на родината, на която се ядат консерви. Така да се каже, спомени от бъдещето. Не че нашата храна тук е лоша, напротив, но такава традиция се е създала.

Дрехите и личните вещи, разбира се, ще си задържите. Ботушите ви са равни на злато. Не се оставяйте да ви измамят. Намерете си по-удобни дрехи, каквито изисква климатът тук. Повечето носят къси панталони като мен или бурнуси25. Има неколцина, които търгуват с платове от Атлантида. Междувременно те постигнаха забележително добро качество.

Пари нямаме, всичко става чрез размяна. Този начин на търговия подтиква хората да си припомнят за своите сръчности и да ги развиват, да си поразмърдат и мозъка, та да измислят всякакви полезни нещица. Вие можете да търгувате и с търговските наемници, да се снабдите със стоки от флотата, които те са откраднали от нашите снабдителни контейнери. Само оръжие и муниции не бива да им продавате. Това е наказуемо със смърт. Най-добре е да се заемете…

— Хей! — изкрещя някой от вратата. — Не вярвайте нито дума на стария Хауард. Той ходи да търгува по къщята с взети назаем бъдеща и обича да си дрънка.