Последният ден на Сътворението

По-късно Стив сънува, че се стрелка като пъстра пламтяща жар-птица из потъналите гори и подпалва с размаханите си горящи криле бледите дървесни скелети, подобно на блуждаещ огън, пръскащ искри. Но после забеляза, че крясъкът му заглъхваше, без да бъде чут, а солената вода изпепеляваше всяка жар и задушаваше всеки пламък наоколо. Малко преди разсъмване се зачуха викове. Стив се събуди и погледна към водата, откъдето на неравни интервали примигваше някаква светлина. Харалд отговори, като за кратко време затуляше и откриваше светлината на един фенер с широкополата си кожена шапка. Стив засрича буквите с него. Беше шифър. Харалд нахлупи отново шапката, която му придаваше дръзкия вид на стар разбойнически главатар, и каза:

— Предадох им, че въздухът е чист.

Стив забеляза, че мъжете бяха се пръснали и охраняваха откъм сушата набелязания пристан.

Постепенно просветляваше, но колкото и да напрягаше зрението си, Стив не можа да открие кораба, въпреки че съвсем ясно някъде в морето се чуваше врещенето на кози. После изведнъж, като в картинна гатанка, пред очите му изплуваха контурите на плавателния съд, който започна да се откроява в утринната мараня. Не беше и за учудване, че се можа да го забележи по-рано, защото бордовете и надстройките, реята и мачтата бяха боядисани в тъмносиньо, почти черно, а също и платното бе оцветено с индиго — в черно-синьо. Никога не бе виждал такова тъжно корито — плосък тромав платноход, без кил, с примитивно платно на единствената си къса мачта. Тъкмо навиваха платното и сваляха реята; корабчето бавно приближаваше брега. Заразменяха се възгласи.

Това е лодката, която пренася душите през Ахерон27 — си каза Стив. — Защо ли са я боядисали в тоя ужасяващ цвят?

— Не е хубав — каза Харалд, сякаш беше чул негласния му въпрос, — но е страшно практичен. Дори през деня не може да се забележи отгоре, дори и с радар, защото е изцяло от дърво. Шейховете ги простреляха два такива. Тогава си извадихме и поуката — той кимна тъжно. — Вярно, отвратителен е, но мислиш ли, че са много хората от флотата, които разбират нещо от корабостроене? Аз също не го вярвах. Никой! Няколко дърводелци, които всъщност трябваше да построят бараките, сковаха това чудо. И ние вече си го пазим. Затова е и този защитен цвят.

Хвърлиха въжета на брега, завързаха ги за дърветата, избутаха дървени трапове през борда. Екипажът беше облечен в тъмни бурнуси, с кърпи на главите и тюрбани в черно и тъмносиньо. Товарът и пътниците се криеха от слънцето под един също черен платнен навес.

— Прави редовни курсове и пристига тука доста точно през три месеца. Свързва ни с базите в Испания, от които получаваме хранителни припаси и преди всичко добитък за клане. Иначе трябваше да ги караме през мочурливата делта на Рона. Довежда и хората, които идват от Атлантида, а през есента взема онези, които искат да се прехвърлят там.

Варели с бензин затрополиха по траповете, около две дузини опитомени диви кози бяха поединично издърпани от борда, а после отново навързани заедно; кошове с пресовани фурми и връзки изсушена риба бяха стоварени на брега; меховете, напълнени с прясна вода от потока, бяха качени на борда, за да осигурят кораба по време на дългия му повече от хиляда километра рейс до устието на Алмансора. При несгодни ветрове на барката й трябваха тридесет и пет дни за това разстояние, цял месец — под едно безмилостно небе. Особено когато трябваше да кръстосва срещу бушуващия от запад вятър, борейки се срещу течението на нахлуващата през Гибралтарския проток вода, което южно от Балеарите ставаше все по-силно.

Няколко мрачни фигури слязоха от борда, бивши наемници. Те бяха ловували в долината на Рона и носеха на гърбовете си вързопи от кожи на боаси. Присъствуващите джуджета подушиха кожите и станаха неспокойни.

— Аз бих ги оставил тука долу — подвикна им Харалд и посочи кожите. — Ако някой от синовете на Моузес се случи на пазара, ще си имате неприятности. А той е единственият, който може да ви продаде ездитни и товарни животни. Така че бъдете разумни!

Тримата ловци се спогледаха нерешително, после хвърлиха вързопите с кожи на земята.

— Не можете ли вие да ни продадете животни? — попита единият.

— За какво ви е това тук? — посочи Харалд с презрение прашните и сплъстени червеникави кожи.

— Шейховете дават добра цена за тях.

— Ас какво ще платите камилите?

— Имаме и тигрови кожи и зъби. В Атлантида от година на година цената им расте.