Последният жив

— Нали ви казах, че сме откачени. — Той помълча и добави: — Аз загубих състезанието. Проснах се на пода, сякаш ме бе ударил влак. Ето, това е нашият манталитет. Всеки гледа да е отгоре. — Той стана сериозен. — Но ние си вършим добре работата. А тя не е никак лека. Правим това, с което никой друг не би се заел. Официално девизът ни е „да спасяваме човешки живот“. И най-често успяваме. Събираме цялата разузнавателна информация от всички налични източници и по нея съставяме план за атаката. Опитваме се да предвидим всяка възможност, но в общи линии място за грешки няма. Понякога разликата между успеха и провала може да се свежда до една верижка отвътре на вратата, за която не си предполагал, когато си предприел изненадваща атака, или от грешен завой вляво, където е трябвало да завиеш вдясно, или от това, че не си стрелял, когато е трябвало да стреляш. В днешно време, ако леко одраскаш обекта, докато се цели в главата ти, той веднага вдига врява до небесата, адвокатите му почват да съдят ФБР и агентите падат като мухи. Може би, ако си бях събрал багажа след Уейко, животът ми сега щеше да е много по-различен.

— А защо не го направи?

— Защото имам много умения, които бих могъл да приложа, за да спася нечий живот, живота на порядъчните граждани. Да защитя интересите на страната от онези, които се опитват да й навредят.

— Звучи много патриотично. Някой циник обаче би могъл с лекота да обори възгледите ти.

Уеб се вгледа в нея в продължение на няколко секунди, преди да отговори.

— На колко ли телевизионни коментатори се е случвало да им завират прерязана ловна пушка в устата, докато някоя надрусана с амфетамин откачалка с пръст на спусъка решава да им подари ли живота, или да боядиса стената с мозъка им. Или са висели с часове в засада някъде на майната си, докато поредният лъже-Христос, прочел в свещените книги, че е правилно и богоугодно да чука децата на учениците си, изправя цялата страна на нокти, радва се на моментната си слава и накрая се самоубива в огнена буря, като завлича и нещастните озлочестени дечица в ада? Ако въпросният циник възразява срещу моите възгледи, моите методи или пък смята, че знае повече от мен, нека заповяда. Само че той няма да издържи и две секунди. Този циник очаква добрите да бъдат и безгрешни, но това просто не се случва в този свят. А през това време лошите може да са откъснали главите на хиляда новородени и техните адвокати пак да вдигнат шум до небесата, ако си ги пипнал с пръст, преди да ги арестуваш. Наистина, големите клечки може понякога да издават грешни заповеди и някои от тях да са некадърни за местата, които заемат.

Аз не участвах в операцията при Руби Ридж, но знам, че тя от самото начало е била обречена на провал, като ФБР е по-виновно от когото и да било за загиналите невинни хора. Но в крайна сметка тъкмо хора като мен, които изпълняват заповедите, понякога биват прецакани само защото са имали нахалството да рискуват живота си, за да постъпят така, както според тях е било правилно, за което ще получат шут отзад вместо възнаграждение. Ето, това е моят свят, доктор Даниълс. Добре дошли в него и приятно прекарване.

Уеб си пое дълбоко дъх и усети как целият трепери. Той погледна към Клеър, която изглеждаше не по-малко смаяна от речта му от него самия.

— Извинявайте — каза накрая Уеб. — Когато става въпрос за тия неща, аз съм един истински идиот патриот.

Когато Клеър най-после заговори, в гласа й звучеше разкаяние:

— По-скоро аз би трябвало да ти се извиня. Явно работата ти може да бъде доста неблагодарна на моменти.

— Като например в сегашния момент.

— Разкажи ми за семейството си — каза тя след още няколко мига на неловко мълчание.

Уеб се облегна назад и сплете Пръсти зад тила си, като още няколко пъти си пое дъх. Шейсет и четири удара в минута, Уеб, опитай, приятелю. Шейсет и четири лупания в минута — толкова ли е трудно?

— Разбира се. Няма проблем. Аз съм единствено дете. Родом съм от Джорджия, но ние се преместихме във Вирджиния, когато бях на шест години.

— Кои ние! Ти, майка ти и баща ти?

Уеб поклати глава.

— Не, само аз и мама.

— А баща ти?

— Той не дойде с нас. Щатските власти много държаха да го задържат още известно време.

— Значи е бил на държавна служба?

— Нещо такова. Беше в затвора.

— Какво стана с него след това?

— Нямам представа.

— Не си ли искал да узнаеш?

— Ако съм искал, щял съм да узная.

— Е, добре. Значи се преместихте във Вирджиния. И после?

— Майка ми се омъжи повторно.

— Какви бяха отношенията ти с втория баща?

— Добри.

Клеър не каза нищо; явно очакваше той да продължи. Когато той замълча, тя каза:

— Разкажи ми за отношенията между теб и майка ти.

— Тя почина преди девет месеца, така че нямаме отношения.

— Какви бяха причините за смъртта й? — Тя бързо добави: — Ако ми позволиш да попитам.

— Една болест с главно К.

— Карцином?

— Къркане.

— Аха, ъъъ… хм. Та казваш, че си постъпил в Бюрото просто ей така, като на бас. Или може би е имало и друга причина?