Последният жив

— През март навършвам трийсет и осем години. Завърших колеж, после някак си попаднах в Юридическия факултет на университета във Вирджиния и дори успях да го завърша. След това изкарах около шест месеца в прокуратурата на Александрия, докато се убедих, че тая работа не е за мен. Двамата с един приятел заедно подадохме документи за Бюрото. Беше едва ли не като на бас, просто ей така, хайде да видим дали ще ни приемат. Мен ме приеха, него не. Оцелях в Академията и оттогава вече тринайсет щастливи години съм във ФБР. Започнах като специален агент, учих занаята в най-различни оперативни бюра из цялата страна. Скоро ще станат девет години, откакто поисках да ме прехвърлят в Отряда за борба с тероризма. Той е подразделение на Групата за реагиране на критични ситуации, но това е сравнително отскоро. Процесът на подбор на кадрите е убийствен, деветдесет процента от кандидатите отпадат още на първия кръг. Лишават те от сън, смазват те физически, след което те карат да мислиш и да вземаш мигновени решения, от които зависи животът ти. Очакват да работиш в екип, а същевременно да се състезаваш с всички останали, защото местата са малко. Голям курорт, няма що! Виждал съм бивши „тюлени“, морски пехотинци, специални командоси, дори „делти“ как се огъват, плачат, припадат, халюцинират, заплашват със самоубийство, с масови убийства, с какво ли не, само и само мъчителите им да ги оставят на мира. По някакво чудо останах жив след всичко това и после за награда ме изпратиха в Школата за оперативни командоси, или както й викаха, ШОК. Ако позволите да ви обърна внимание, в Бюрото много си падат по разни съкращения. Базата ни е в Куонтико. В момента ме водят оперативен командос. — Клеър го погледна неразбиращо. — Отрядът се състои от две части, синя и златна, които си съответстват огледално. Всяка част се разделя на четири екипа. Екипите са напълно взаимозаменяеми, така че могат да действат едновременно в две отделни кризисни ситуации. Половината от екипите са съставени от командоси, другата половина — от снайперисти. Снайперистите се обучават в специална школа към Морската пехота. Периодично се разменяме, за да поддържаме и двете специалности. Аз лично започнах като снайперист. Обикновено снайперистите са в по-неизгодна позиция, макар след реорганизациите през деветдесет и пета положението им да се подобри. Все пак те лежат със седмици в кал, дъжд и сняг, следят обекта, опитват се да разучат неговите навици и слабости, които един ден ще им помогнат да му видят сметката. Или пък да му спасят живота, защото понякога с дълги наблюдения може да се научи нещо, което да покаже, че обектът не е опасен и няма да отвърне на огъня. В тоя занаят всеки изстрел е лотария — никога не знаеш, дърпайки спусъка, дали няма да предизвикаш някакъв ужасен катаклизъм.

— Като те слушам, имам чувството, че подобно нещо вече ти се е случвало.

— Ами една от първите ми бойни задачи беше при Уейко.

— Сега разбирам.

— В момента служа като командос в екип „Чарли“, който е в състава на синята част. — Служех, поправи се мислено той. Екип „Чарли“ вече не съществуваше.

— Значи не си агент на ФБР в обикновения смисъл на думата.

— Напротив. Всички сме агенти на Бюрото. За да подадеш изобщо документи, трябва да имаш три години стаж като редови агент и безупречна служба. Иначе всички имаме едни и същи значки, едни и същи правомощия. Само дето ние от отряда се държим настрана от останалите. Имаме си отделна сграда и никакви други задължения извън тези като членове на екипа. Тренираме заедно. Основни умения, ръкопашен бой, боравене с огнестрелни оръжия. Последните две се забравят най-бързо, затова трябва постоянно да сме във форма.

— Звучи като в армията.

— Така си е. Ние сме напълно военизирани. Половината от нас са наряд, другата половина тренират. Ако си наряд и те вдигнат под тревога, тръгваш. Цялото ни свободно от наряд време минава в учения — катерене по въже, въздушен десант от хеликоптер, морски десант, оказване на първа помощ. А също и полеви занятия — това, което наричаме живот под открито небе. Дните минават бързо, повярвайте ми, и никога не скучаем.

— Представям си — каза Клеър.

Известно време Уеб съсредоточено разглежда обувките си.

— Петдесет първокласни мъжкари, събрани на едно място, са опасна комбинация. — Той се усмихна. — Все се чудим как да си надвиваме един на друг. Знаете ли, има едни специални пистолети, „Тейзър“ се казват, дето изстрелват стрела с електрически заряд за парализиране на противника.

— Виждала съм ги.

— Е, веднъж се състезавахме кой ще се вдигне най-бързо, след като е бил зашеметен с такава стрела.

— Божичко! — възкликна Клеър.