Последният жив

— Всеки подхожда по различен начин. — Тя внезапно млъкна и се загледа в него. Якето му се бе разкопчало и отдолу се подаваше дръжката на пистолета. Той нервно дръпна ципа нагоре и погледът на Клеър се върна към бележника й. — Извинявай, Уеб, не ми е за пръв път да виждам агент с оръжие. Макар че, ако човек не е свикнал…

— Може доста да се уплаши, знам — довърши той вместо нея. После се загледа в плюшените играчки.

— А какви са тия животинки?

— Много от пациентите ми са деца — отвърна тя и добави: — За съжаление. Играчките им помагат да се отпуснат. А това им е нужно, за да казват истината.

— Трудно е да се повярва, че едно дете може да има нужда от психиатър.

— Повечето от малките ми пациенти имат смущения в храненето — анорексия, булимия. Най-често причината са властни родители. В такива случаи трябва да се лекуват както децата, така и родителите. Днешният свят не е за деца.

— Нито пък за възрастни.

Тя го погледна; на Уеб му се стори, че го оценява с поглед.

— Ти специално доста си преживял.

— Зависи от гледната точка. Да не вземете сега да ме подлагате на асоциативни тестове, мастилени петна и тъй нататък? — Това бе замислено като шега, но на него не му беше до смях.

— Психолозите правят различни тестове, при това много сложни. Но аз едва ли мога да изтълкувам правилно резултата. Те са повече за психолозите, докато аз съм скромен психиатър.

— Преди да ме вземат в отряда, трябваше да издържа един специален тест.

— Многофазовият тест за личностен профил на университета в Минесота, знам го.

— Предназначен бил за пресяване на откачалките.

— Може и така да се каже, макар че аз не бих използвала точно тези думи. И какво, върши ли работа?

— Някои от момчетата не го издържаха. Докато аз отгатнах логиката му и успях да налучкам правилните отговори.

Клеър Даниълс повдигна леко вежди и погледът й се върна към онази част от якето му, под която се намираше пистолетът.

— Е, сега съм по-спокойна.

— Не съм убеден, че схващам разликата. Искам да кажа, между психология и психиатрия.

— За да станеш психиатър, трябва да положиш приемен изпит като за медицинска академия и да изкараш успешно първите четири години. След това трябва да имаш три прослужени години като общ психиатър в психиатрична болница, плюс още една година като съдебен психиатър. Чак след това можеш да откриеш своя частна практика, както направих аз. Психиатрите са преди всичко лекари и имат право да поставят диагнози и да назначават лечение, докато психолозите не могат да правят това.

Видимо притеснен, Уеб ту стискаше юмруци, ту изпъваше пръстите си. Клеър, която го наблюдаваше внимателно, каза:

— Може би най-напред трябва да ти обясня как подхождам към работата си. После, ако това те устройва, можем да продължим нататък. Става ли? — Уеб кимна и се облегна върху възглавниците на креслото. — Като психиатър аз изхождам от това, което е прието да се смята за нормално човешко поведение, и на тази база преценявам кога даден вид поведение излиза от нормата. Един типичен пример, с който ти самият без съмнение си добре запознат, са серийните убийци. В преобладаващия брой случаи това са индивиди, които в детството си са били жертва на системен и жесток тормоз. От своя страна в млада възраст те развиват ясно изразена компенсаторна жестокост. Като измъчват дребни животни и птички, те целенасочено прехвърлят болката и унижението, причинени на самите тях, върху други, по-слаби и беззащитни същества. Пораствайки, те постепенно преминават на по-едри животни и обекти за мъчение, докато накрая стигат до убийства на хора. Това е едно еволюционно развитие на състоянието им, което не е трудно да се предвиди.

Тя си пое дъх и продължи:

— Психиатърът развива особен вид сетивност. Аз приемам за истина това, което ми се казва, но същевременно напрягам сетивата си за разни издайнически знаци и детайли, които потвърждават или опровергават казаното. Хората винаги съчетават своите изказвания с разни други послания. На един психиатър му се налага да бъде много различни неща, често пъти едновременно. Най-важното е да умее да изслушва, и то докрай, всичко, което му се казва с думи, жестове, движения на тялото и така нататък.

— Е, добре, как ще подходите към мен?

— Аз най-напред карам пациента да попълни въпросник с лична информация, но мисля, че с теб мога да прескоча тази фаза. Ще караме по човешки — добави тя, широко усмихната. Уеб най-после усети, че нервите му се отпускат. — Но първо нека поговорим за теб, да изясним миналото ти, кой си ти всъщност. После ще караме нататък.

Уеб шумно издиша.