Последният жив

— Не ме докосвай! — извика тя достатъчно силно, за да я чуят всички в радиус от десетина метра. Сцената не остана незабелязана от телевизионния екип; оператор и репортер едновременно надушиха сензационния кадър. Камерата се завъртя и репортерът си запробива път към тях.

— Джули, хайде да излезем навън — повтори тихо Уеб и обгърна рамото й с ръка.

— Никъде не отивам с теб, мерзавецо! — Тя махна ръката му от рамото си с такава животинска сила, че той изпъшка от болка. Ноктите й раздраха полузарасналата рана, разкъсаха конците; потече кръв. — Какво бе, боли те ръчицата? Франкенщайн такъв! Как те понася майка ти с тая мутра? Изрод!

Синди и Деби се опитаха да я усмирят, но Джули ги блъсна настрани и отново завря изкривеното си от ярост лице в неговото.

— Значи тъй, замръзна преди стрелбата, само дето сам не знаеш защо? После взе, че падна. И си мислиш, че ще ти повярвам? — Дъхът й така вонеше на алкохол, че Уеб притвори очи; виеше му се свят. — Страхливец! Остави ги да умрат! Колко ти платиха, а?! За колко продаде кръвчицата на моя Лу, негоднико?

— Мисис Патерсън! — Пърси Бейтс тихомълком бе дошъл при тях. — Джули — каза тихо той, — нека да те изпратя до колата, преди да са станали задръствания. Децата те чакат отвън.

При споменаването на децата й устните на Джули Патерсън затрепериха.

— Колко са? — Бейтс я погледна объркан. — Питам те, колко са децата ми? — Ръката й се плъзна надолу към празния корем; по предницата на черната й рокля имаше мокри петна от сълзи. Очите й още веднъж се фокусираха върху Уеб, устата й се разтегна в озъбена гримаса. — Трябваше да са пет. Преди седмица си легнах с пет деца и съпруг. На сутринта се събудих с четири и без моя Лу. Миличкия ми Лу го няма вече. Детенцето ми го няма. Да пукнеш дано! Да пукнеш! — Гласът й стана остър и писклив, ръцете й безпаметно мачкаха корема, сякаш търкаха магическа лампа, от която щеше да излезе някой добър дух и да й върне съпруга и детето. Камерата жадно поглъщаше всичко. Репортерът бясно записваше в бележника си.

— Съжалявам, Джули. Направих, каквото можах — каза Уеб.

Джули спря да търка корема си и се изхрачи в лицето му.

— Това ти е за Лу. — Тя отново го заплю. — А това за детето. Да пукнеш, Уеб Лондон! — Зашлеви го през лицето, като се целеше в обезобразената страна и едва не падна на земята от усилието. — Ето ти и за мен, изрод такъв!

С това силите й свършиха и Бейтс трябваше да я подхване, преди да се строполи на пода. Изведоха я навън и тълпата нервно се разпръсна на групички, за да предъвква видяното; много от хората хвърляха злобни погледи на Уеб.

Той не помръдна от мястото си. Дори не си даде труда да изтрие храчката й. Лицето му беше зачервено от плесницата. Току-що го бяха обявили за уродливо чудовище, страхливец и предател. Дори Джули Патерсън да му бе отрязала главата, едва ли щеше да го заболи повече. Ако някой мъж бе изрекъл всичко това, Уеб щеше да го пребие на място. Но тези обиди бяха дошли от една скърбяща майка и вдовица; той си каза, че по-скоро би отнел собствения си живот, отколкото да посегне на нея. Разбира се, нищо от изкрещяното не беше истина, но как можеше да я обори?

— Сър! Уеб! Уеб Лондон, нали? — Репортерът си бе пробил път до него. — Знам, че моментът, меко казано, не е най-подходящ, но новините не чакат. Мога ли да ви задам няколко въпроса? Моля ви! Няма да ви отнема повече от минута. Само няколко въпроса.

— Не! — отсече Уеб и понечи да си тръгне. За негова изненада краката му все още го държаха.

— Вижте, ще интервюираме и дамата. Не искаме публиката да чуе само едната страна. Давам ви възможност да се защитите. Справедливостта го изисква.

Уеб се извърна и го сграбчи за ръката.

— Тук няма „страни“. Оставете жената на мира! Достатъчно е преживяла. Не се доближавайте до нея. Ясно ли е?

— Просто си върша работата. — Мъжът внимателно отдалечи ръката на Уеб от своята. Обърна се и погледна оператора. „Отличен кадър“ — казваха очите му.

Уеб излезе от църквата, качи се в мустанга, запали двигателя и потегли. Докато шофираше, разхлаби вратовръзката си, провери дали има достатъчно пари в портфейла, спря пред един магазин за алкохол и си купи каса евтино кианти и шест бири.