Потенциал

Робърт Шекли Потенциал

Съзнанието му бавно се възвръщаше. Първото, което усети, бе болка от множеството синини по цялото тяло и противна буца в стомаха.

Опита се да протегне краката си.

Краката не се опряха в нищо и той разбра: тялото няма опора.

Значи съм умрял. Свободно плувам в пространството?

Отвори очи и се убеди, че наистина плува.

Пред очите му — някакъв таван или пък е под?

Той премигна и околните предмети, размивайки се, приеха резки очертания.

След време стана ясно, че това е космически кораб. В каютата цареше хаос. Наоколо плуваха някакви сандъчета и различни вещи, очевидно измъкнати от опорите си поради претоварването. По пода се носеха части от прегорели проводници. Шкафовете до стената бяха стопени.

Какво ли означава всичко това?

Той вдигна ръка, отблъсна се от тавана, заплува надолу и ловко се хвана за дръжките в стената. Вкопчи се в тях и се опита да мисли.

— Всичко това има просто и логично обяснение — каза той на глас, за да се чуе. — Сега ще си спомня.

Как се казва? Не знае!

— Хей! — извика той. — Има ли някой тук?

Из тесния кораб се разнесе ехо. Отговор нямаше.

Тогава той заплува из каютата, избягвайки летящите наоколо сандъчета. След половин час стана ясно, че на кораба няма никого освен него.

Върна се в командната кабина. Там имаше меко кресло, а пред него бе дългият пулт за управление. Пристегнал се с коланите към креслото, той се зае да го изучава.

Пултът се състоеше от два пустеещи екрана, единият голям, а другият по-малък. Под големия екран имаше два бутона с надписи: „Преден обзор“ и „Заден обзор“. Под бутоните — скали за настройка. Под малкия екран нямаше надписи.

Други уреди той не намери и натисна бутона за предния обзор. Мъглата на екрана се разсея и откри черното платно на Космоса с бляскащи звезди. Той дълго гледа екрана в пълно недоумение, след това се обърна.

Преди всичко не трябва да изпада в паника, а да си подреди мислите. Не помни как се е озовал тук, не знае защо. Но все пак нещо знае ли?

— Аз съм човек — високо каза той. — Намирам се в космически кораб, в пространството. Знам какво представляват звездите и какво планетите.

Какво още?

Още нещо от астрономията, още нещо от физиката и химията. Като че ли познава английската литература, макар в главата си да има само бестселърите на някой си Тродзел. Помни и авторите на няколко книги по история, но само че какво бе написано в тези книги?

Затова пък знаеше как се нарича това, което се е случило с него — амнезия.

Изведнъж страшно му се прииска да види лицето си. Ама, разбира се. По-рано трябваше да се сети. И наистина, човек не може да не се познае. А когато види лицето си, ще си спомни всичко.

Той се прехвърли към другата стена на каютата и започна да търси огледало.

Там имаше много вградени шкафове и той бързо ги отвори един след друг, изтърсвайки съдържанието им направо в безтегловността. В третия шкаф намери комплект за бръснене и стоманено огледалце. Той жадно се вгледа в отражението си.

Дълго, съвършено бяло лице с неправилни черти. На брадата са наболи черни косъмчета. Безкръвни устни.

Лице на непознат.

Не очакваше това, но все пак се съвзе и започна планомерен оглед на каютата. Е, все нещо ще му подскаже кой е той.

Отваряше едно след друго всички сандъчета, докато се убеди, че в тях има само вода и храна. Отблъсна сандъчетата по-надалече и продължи да търси.

В ъгъла плуваше обгорял по краищата лист хартия. Той го улови и прочете: