Потенциал

Създателите на кораба са знаели, че Слънцето ще се взриви. Очевидно те не са могли да спасят някаква значителна част от населението на Земята. Вместо това са принесли в жертва и себе си, и всички останали, за да спасят него.

Защо само него?

От него очакват изпълнението на някакво много важно поръчение, толкова важно, че всички сили са били хвърлени за неговата подготовка. Толкова важно, че гибелта на Земята се е оказала второстепенна в сравнение с успеха на неговото поръчение.

В какво ли може да се състои това поръчение?

Колкото доктор Рен да си блъскаше главата над загадката, все не можеше да си представи нещо толкова изключително важно. Но и никаква друга теория същевременно не бе в състояние да измисли.

Опита се да подходи към проблема от друга страна.

Какво бих направил, запита се Рен, ако знаех, че Слънцето след малко ще се превърне в Свръхнова, а аз мога да спася само ограничен брой хора?

Той щеше да изпрати в Космоса поне една двойка, за да продължи човешкия род.

Но съвършено ясно бе, че ръководителите на Земята гледаха на проблема по друг начин.

След известно време малкият екран оживя. Върху него се появи надпис: „Планета. До контакта — сто часа!“

Рен седна пред пулта и се загледа в екрана. След доста време надписът се смени: „До контакта — 99 часа.“

Имаше достатъчно време. Рен хапна и отново се зае с почистването.

Докато набутваше сандъчетата в оцелелите шкафове, той се натъкна на някакъв предмет и веднага разбра, че това е прожекционен апарат. Встрани бе изписана цифрата 2.

Запасен — съобрази той. Сърцето му бясно затуптя. И как не се сети за това по-рано? Рен се наведе над окуляра и натисна бутона.

Филмът продължи повече от час. Той започваше с поетично описание на Земята: градове, полета, гори, реки, океани, винетки, които изобразяват земни хора и животни. Нямаше звук.

Камерата се пренесе в обсерватория, образно пояснявайки нейното предназначение. Последва разказ за това, как е била открита нестабилността на Слънцето. Камерата показа лицата на астрофизиците, автори на откритието.

А след това започна надбягване с времето. Камерата фиксира в едър план кораба. Той видя себе си: ето го, бяга към звездолета, усмихва се срещу камерата, стиска ръка на някого и изчезва във вътрешността. Тук филмът свършваше. Вероятно са натоварили прожекционния апарат, сложили са на Рен инжекция и са го изстреляли.

Започна следващата лента.

— Здравейте, Рен — произнесе непознат глас.

На екрана се появи едър, спокоен мъж в строг костюм. Той гледаше Рен право в лицето.

— Не мога да пропусна възможността още веднъж да поговоря с вас, доктор Елис. Вие вече сте в далечния Космос и, разбира се, сте видели свръхновата, която погълна Земята. Струва ми се, че сега сте самотен.

Не се поддавайте на това чувство, Рен. Като представител на народите на Земята, аз още веднъж ви желая успех във вашата велика мисия. Излишно е да ви напомням, че ние сме с вас. Не се чувствувайте самотен.

Вие, разбира се, вече сте изгледали филма от апарат №1 и добре сте схванали задачата си. Тази част от лентата — с моето лице и глас, също ще бъде автоматично унищожена. Естествено, засега не бива да се посвещават извънземните в нашата малка тайна.

Те и така скоро ще се досетят. Е, а всичко останало може да им обясните. Мисля, че това ще ви обезпечи тяхното съчувствие. Не споменавайте естествено за великото откритие и съответните методи. А ако те пожелаят да имат свръхсветлинен двигател, кажете им истината, че вие не знаете как е устроен, защото е създаден само една година преди взрива на Слънцето. И им кажете, че ако започнат да разглобяват двигателите на вашия кораб, те незабавно ще се самоунищожат.

Желая ви успех, докторе. И отлично справяне!

Лицето се изгуби, а апаратът забръмча по-силно, унищожавайки последната лента. Рен внимателно го прибра в един сандък, закрепи го в шкафа и се върна към пулта.

Върху екрана гореше надпис: „До контакта — 97 часа.“

Той седна и се опита да включи новите факти в създадената от него теория. Смътно си спомняше великата мирна цивилизация на Земята. Земните хора вече бяха почти готови да стартират към звездите, когато се откри нестабилността на Слънцето. Свръхсветлинния двигател го разработиха твърде късно.

На фона на тези събития са избрали Рен Елис, за да управлява космическия кораб. По някаква съвършено невъобразима причина са избрали само него. Ясно, поръчението беше по-важно, отколкото всякакви опити да се спаси човечеството.

Той трябваше да установи контакт с разумен живот и да разкаже на неговите представители за Земята, но и да се въздържа от всички намеци за най-великото откритие и съответните научни методи.

Да знаеше само що за откритие е…

А след това той трябваше да изпълни своята велика мисия.

Рен бе готов да се спука от яд. По дяволите, защо нищо не си спомняше. Защо тези глупаци не са могли да увековечат своите инструкции върху бронз?

Какво може да бъде?

Върху екрана се появи надпис: „До контакта — 96 часа.“

Доктор Рен Елис пристегна колана, седнал в креслото, и заплака от пълно безсилие.