Читаем Потенциал полностью

„Скъпи Рен! Момчетата от Биохимията неочаквано изясниха, че пенто може да предизвика загуба на паметта. Те казват, че препаратът е много силен, а пък тебе яко ще те раздруса, затова е възможна и травма. Навреме ни предупредиха, няма що! Е, нищо не може да се направи, затова ти пиша тази бележка четиринадесет минути преди старта. Искам да те ободря, в случай че са се оказали прави.

Преди всичко не търси никакви уреди. Всичко е автоматично или трябва да бъде автоматично, ако тази мукавена кутийка все още не се е разлепила. (Техниците не са виновни, те практически нямаха време до избухването.)

Курсът е нагласен автоматично да определя планетите, така че твоята работа е да си седиш мирно. Не мисля, че си забравил теоремата на Марсели, но за всеки случай ти я напомням. Не се страхувай, ако заседнеш при някакви разумни стоножки с осемнадесет глави. Ти ще срещнеш хуманоиден живот, защото така трябва да бъде.

Сигурно при старта ще се посмачкаш, но пенто ще те оправи. Ако намериш в каютата хаос, това е, защото не успяхме достатъчно добре да проверим опорите.

Сега да поговорим за поръчението. Незабавно иди до Прожекционен апарат №1, в шкаф №15. Той е настроен да се самоунищожи след първата прожекция, затова веднага си изясни всичко както трябва. Ти имаш извънредно важно поръчение, докторе, и всички мъже и жени на Земята са с тебе. Не ни подвеждай“.

Бележката бе подписана от някой си Фред Андерсън.

Рен (сега вече имаше и име) започна да търси шкаф №15 и го откри без особено усилие. Шкафовете от №11 до №25 бяха се споили в едно цяло. Съдържанието им бе загинало.

Ама че работа. Сега само обгорялата бележка го свързваше с миналото, с приятелите, с цялата Земя. Макар че паметта му не се върна, все пак му стана по-леко от това, че амнезията му има обяснение.

Но какво ли означава всичко това? Защо кораба са го строили с такава бързина? Защо са напъхали него и са го изпратили някъде? И какво е това поръчение? И ако е толкова важно, защо не са го подготвили по-добре?

Бележката съдържаше повече въпроси, отколкото отговори. Рен доплува обратно до пулта, като бършеше чело от напрежение. Той дълго гледа в екрана към разкошните звезди, опитвайки се да измисли макар и някакво разумно обяснение на случилото се. Може би на Земята се е разразила епидемия и само той не се е разболял. Хората са построили кораба и са го изпратили в Космоса. А защо? Да установи връзка с други планети, да намери противоотрова, да я отнесе обратно…

Що за глупости!

Той отново огледа пулта и натисна бутона за заден обзор.

И едва не загуби съзнание.

Рязка, заслепяваща светлина заля целия екран, изгаряйки очите му. Рен бързо завъртя ръкохватката на настройката, докато най-накрая разбра какво е това.

Свръхнова. А в писмото се говореше за избухване.

Рен сега знаеше, че свръхновата това е Слънцето. И че то е погълнало Земята.

На кораба нямаше часовници, така че Рен губеше представа колко време лети. Придвижваше се из кораба като в сън, непрекъснато се връщаше към екрана.

Корабът се носеше напред и свръхновата се смаляваше.

Рен ядеше и спеше. Плуваше из кораба, оглеждаше се, търсеше. Летящите около него сандъчета му пречеха и той започна да ги смъква долу и да ги закрепва.

Минаха дни, а може би седмици.

След известно време Рен се опита да подреди известните му факти в система. Дори в нея да имаше дупки и тъмни места, дори да имаше лъжливи заключения — това бе по-добре, отколкото нищо.

И така него са го избрали да лети в космически кораб. Не е пилот, защото корабът е автоматичен, а по друга причина. В писмото го наричаха „доктор“. Възможно бе да е лекар.

Какъв лекар? Не е известно.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Антон Райзер
Антон Райзер

Карл Филипп Мориц (1756–1793) – один из ключевых авторов немецкого Просвещения, зачинатель психологии как точной науки. «Он словно младший брат мой,» – с любовью писал о нем Гёте, взгляды которого на природу творчества подверглись существенному влиянию со стороны его младшего современника. «Антон Райзер» (закончен в 1790 году) – первый психологический роман в европейской литературе, несомненно, принадлежит к ее золотому фонду. Вымышленный герой повествования по сути – лишь маска автора, с редкой проницательностью описавшего экзистенциальные муки собственного взросления и поиски своего места во враждебном и равнодушном мире.Изданием этой книги восполняется досадный пробел, существовавший в представлении русского читателя о классической немецкой литературе XVIII века.

Карл Филипп Мориц

Проза / Классическая проза / Классическая проза XVII-XVIII веков / Европейская старинная литература / Древние книги