„Скъпи Рен! Момчетата от Биохимията неочаквано изясниха, че пенто може да предизвика загуба на паметта. Те казват, че препаратът е много силен, а пък тебе яко ще те раздруса, затова е възможна и травма. Навреме ни предупредиха, няма що! Е, нищо не може да се направи, затова ти пиша тази бележка четиринадесет минути преди старта. Искам да те ободря, в случай че са се оказали прави.
Преди всичко не търси никакви уреди. Всичко е автоматично или трябва да бъде автоматично, ако тази мукавена кутийка все още не се е разлепила. (Техниците не са виновни, те практически нямаха време до избухването.)
Курсът е нагласен автоматично да определя планетите, така че твоята работа е да си седиш мирно. Не мисля, че си забравил теоремата на Марсели, но за всеки случай ти я напомням. Не се страхувай, ако заседнеш при някакви разумни стоножки с осемнадесет глави. Ти ще срещнеш хуманоиден живот, защото така трябва да бъде.
Сигурно при старта ще се посмачкаш, но пенто ще те оправи. Ако намериш в каютата хаос, това е, защото не успяхме достатъчно добре да проверим опорите.
Сега да поговорим за поръчението. Незабавно иди до Прожекционен апарат №1, в шкаф №15. Той е настроен да се самоунищожи след първата прожекция, затова веднага си изясни всичко както трябва. Ти имаш извънредно важно поръчение, докторе, и всички мъже и жени на Земята са с тебе. Не ни подвеждай“.
Бележката бе подписана от някой си Фред Андерсън.
Рен (сега вече имаше и име) започна да търси шкаф №15 и го откри без особено усилие. Шкафовете от №11 до №25 бяха се споили в едно цяло. Съдържанието им бе загинало.
Ама че работа. Сега само обгорялата бележка го свързваше с миналото, с приятелите, с цялата Земя. Макар че паметта му не се върна, все пак му стана по-леко от това, че амнезията му има обяснение.
Но какво ли означава всичко това? Защо кораба са го строили с такава бързина? Защо са напъхали него и са го изпратили някъде? И какво е това поръчение? И ако е толкова важно, защо не са го подготвили по-добре?
Бележката съдържаше повече въпроси, отколкото отговори. Рен доплува обратно до пулта, като бършеше чело от напрежение. Той дълго гледа в екрана към разкошните звезди, опитвайки се да измисли макар и някакво разумно обяснение на случилото се. Може би на Земята се е разразила епидемия и само той не се е разболял. Хората са построили кораба и са го изпратили в Космоса. А защо? Да установи връзка с други планети, да намери противоотрова, да я отнесе обратно…
Що за глупости!
Той отново огледа пулта и натисна бутона за заден обзор.
И едва не загуби съзнание.
Рязка, заслепяваща светлина заля целия екран, изгаряйки очите му. Рен бързо завъртя ръкохватката на настройката, докато най-накрая разбра какво е това.
Свръхнова. А в писмото се говореше за избухване.
Рен сега знаеше, че свръхновата това е Слънцето. И че то е погълнало Земята.
На кораба нямаше часовници, така че Рен губеше представа колко време лети. Придвижваше се из кораба като в сън, непрекъснато се връщаше към екрана.
Корабът се носеше напред и свръхновата се смаляваше.
Рен ядеше и спеше. Плуваше из кораба, оглеждаше се, търсеше. Летящите около него сандъчета му пречеха и той започна да ги смъква долу и да ги закрепва.
Минаха дни, а може би седмици.
След известно време Рен се опита да подреди известните му факти в система. Дори в нея да имаше дупки и тъмни места, дори да имаше лъжливи заключения — това бе по-добре, отколкото нищо.
И така него са го избрали да лети в космически кораб. Не е пилот, защото корабът е автоматичен, а по друга причина. В писмото го наричаха „доктор“. Възможно бе да е лекар.
Какъв лекар? Не е известно.