Потенциал

— Винаги е имало хора, които са умеели да отделят разума си от тялото. Астралната проекция и така нататък. Неотдавна обаче личността като такава е била отделена и е била разработена стандартна процедура за отделяне — ресинтез.

— Това означава ли, че вие сте безсмъртни? — попита Елис.

— Ама не — отговори Андерсън. — Личността има определена продължителност на живот. Тя е малко повече, отколкото на тялото, но също има граници. Обаче в състояние на сън може да се запазва едва ли не вечно.

— А може ли да се намери по-добро място за молекулата М — продължи Хейнс, — отколкото в собствения мозък? През цялото това време ние бяхме във вашите нервни връзки, Елис. Там има достатъчно място. Смята се, че количеството нервни връзки в мозъка на човека е равно на десет на…

— Тази част си я спомням — прекъсна го Елис. — Започвам да разбирам.

Сега стана ясно защо са избрали него. За тази работа е нужен именно психиатър, за да получи достъп до носителите. Той е преминал специално обучение. Разбира се, на крелдяните все още не трябва да се говори за поръчението или за молекулата М. Едва ли ще им хареса, че техните хора, дори умствено непълноценни, са „обладани“ от земни хора.

— Само ме погледнете — подвикна Хейнс.

Той възхитен прегъваше пръстите си назад, откривайки, че на неговия носител ставите се прегъват в двете посоки. Другите двама също проверяваха своите тела точно така, както се проверяват коне. Те сгъваха ръце, напрягаха мускули, упражняваха се да ходят.

— Е, а… — започна Елис — а как ще е… Аз искам да кажа как ще стане с жените?

— Търсете още носители — отговори Хейнс, продължавайки да изследва своите пръсти. — Мъже и жени. Вие ще бъдете най-великият лекар на тази планета. При вас ще водят за лечение всички слабоумни. И те ще бъдат посветени в тайната. По-рано от необходимото, никой няма да проговори.

Той замълча и неочаквано се усмихна.

— Елис, вие разбирате ли какво означава това? Земята не е умряла! Тя отново ще живее.

Елис само кимна с глава. Той все още се опитваше да отъждестви едрия спокоен Хейнс от филма с това пискливо чучело. Да, на всички ще им е нужно време, за да привикнат.

— Време е за работа — прекъсна размишленията му Андерсън.

— След като ти обработиш лудите на тази планета, ние ще заредим кораба и ще те пратим по-нататък.

— Къде? — попита Елис. — На друга планета ли?

— Разбира се. Тук надали ще има повече от няколко милиона, та нали ние не закачаме нормалните.

— Няколко милиона ли? А колко има у мене?

В коридора се чуха гласове.

— Вие действително сте тежък случай — засмя се Хейнс. — Бързо в креватите. Струва ми се, че чувам нашия доктор. Колко са у вас ли? На Земята бяхме около четири милиарда.