Потенциал

— Разбира се — отговаряше някой. — Ние няма да вредим на нормалните. Но когато става дума за психически болните, неизлечимите, то ние тях не ги лишаваме от нищо. Те все едно не могат да използуват своя мозък. Например идиотите, буйните луди. Нашето отношение към тях е милосърдие.

И това бе всичко. Той не знаеше с кого тогава бе разговарял. Вероятно с друг лекар. Те са обсъждали някакъв метод за лекуване на умствено непълноценните. Нов метод? Възможно е. И съдейки по разговора, радикален.

— Да не би вие да сте намерили начин да лекувате кататониците? — изведе го от неговата замисленост лекарят с лунообразното лице.

— Да, да намерихме — отговори Елис напрегнато.

Лекарят изумен отстъпи.

— Но как е възможно това? Не може да се излекува мозък, който има органични поражения както вродени, така и придобити…

Той млъкна за миг.

— Но какво съм взел да ви уча. По-скоро започвайте, докторе.

Елис се наклони над първия кататоник и го погледна в лицето. Не разбираше много какво прави, но протегна ръка и докосна с палец челото на болния.

В мозъка на Елис сякаш нещо прещрака.

Кататоникът изгуби съзнание.

Елис почака, но нищо повече не се случи. Пристъпи към втория пациент и повтори процедурата.

Този също изгуби съзнание, а след това и третият.

— Какво става? — попита кръглоликият лекар. — Какво направихте?

— Не знам дали моите методи ще подействуват на вашите хора — каза наслуки Елис. — Моля ви, оставете ме сам, съвсем сам за известно време. Трябва да се съсредоточа…

Той се обърна към пациентите.

Докторът искаше да каже нещо, но премисли и тихо излезе.

Обливайки се в пот, Елис напипа пулса на първия болен. Пулс имаше. Елис се изправи и започна да крачи из стаята.

В него има някаква сила. Той може да предизвика у психопата припадък. Отлично. Нерви — връзки. Да успее да си спомни колко са нервните връзки в човешкия мозък. Някакво фантастично число: десет на двадесет и пета степен? Не, не е така. Но фантастично много.

А какво значение има това? Той бе уверен, че има.

Първият мъж простена и седна. Елис пристъпи към него, оня опипа главата си и отново простена.

Моя собствена шокова терапия, помисли си Елис. Може би Земята е намерила метод за лекуване на лудите? Тя е дала на Вселената този прощален подарък, изпращайки целител…

— Как се чувствувате? — попита той пациента.

— Никак — отговори онзи… на английски.

— Какво казахте? — ахна Елис.

Може би е станало предаване на мислите и той е дал на този човек своето знание на английски език? Какво пък, ако се пренесе натоварването от повредените нерви върху здравите…

— Чувствувам се прекрасно, докторе. Отлична работа! Ние никак не бяхме уверени, че това съоръжение от картон и проводници ще издържи, но както вече ви казах, това е най-доброто, което ние бихме могли…

— Кой сте вие?

Мъжът стана от кревата и се огледа.

— А аборигените тръгнаха ли си?

— Да.

— Аз съм Хейнс, представител на Земята. Какво ви е, Елис?

— А тези…

— Доктор Клайтел.

— Фред Андерсън.

Този, който се назова Хейнс, внимателно огледа своето тяло.

— Елис, можехте да ми намерите и по-добър носител — по спомените… Но това не е важно. Какво се случи с вас?

Елис разказа за своята амнезия.

— А нима вие не намерихте писмото?

Елис обясни всичко.

— Ние ще ви върнем паметта, не се тормозете — каза Хейнс.

— Приятно е отново да имаш тяло. Я по-тихо.

Вратата се открехна и в залата надзърна младият лекар. Той видя пациентите и нададе вопъл.

— Успяхте значи! Значи вие наистина умеете…

— Моля ви, докторе — прекъсна го Елис, — никакви резки шумове. Трябва да ви помоля да не ме безпокоите поне още един час.

— Разбира се — почтително каза лекарят, скри главата си и затвори вратата.

— Какво става? — попита Елис, гледайки тримата мъже. — Аз все още нищо не разбирам.

— Великото откритие — припомни му Хейнс. — Вие работихте над него. Това поне помните ли? Не? Андерсън, обяснете му.

Третият мъж бавно се приближи. Елис забеляза, че безсмислените лица започват да придобиват израз.

— Ти не си ли спомняш за изследването на факторите, определящи човешката личност?

Елис отрицателно поклати глава.

— Вие търсехте най-малкия общ знаменател на човешкия живот-личност. Източника, така да се каже. Изследванията са започнали преди около сто години, след откритието на Орджел. Орджел откри, че личността е независима от тялото, макар да е подложена на неговото влияние. Сега спомняш ли си?

— Не. Продължавайте.

— Накратко, ти (и още трийсетина души) изясни, че най-малката неделима частица на личността е една независима субстанция. Вие я нарекохте молекула М. Това е сложна психическа структура.

— Психическа?

— Е, нещо такова — каза Андерсън. — Тя може да се предава от един носител на друг.

— Прилича на мания — забеляза Елис.

Андерсън забеляза в ъгъла огледало и отиде да види новото си лице. Потръпна и изтри слюнката от брадата си.

— Старите легенди за обладаните от духове не са толкова далече от истината — намеси се в разговора доктор Клайтел.

Само той носеше своето тяло горе-долу свободно.