Потенциал

Огромният кораб взе проби и направи необходимите изследвания. Малкият екран се освети: „Атмосфера — хлор. Живот — отсъствува.“ Данните отидоха в корабните селектори. Едни вериги се прекъснаха, други се затвориха. Бе изчислен нов курс и корабът се отправи по-нататък. Доктор Елис ядеше, спеше и мислеше.

Бе открита още една планета и тя също бе изследвана и отхвърлена.

Доктор Елис продължаваше да мисли, а заедно с това направи малко откритие.

Той имаше фотографска памет. Откри го, като мислеше за филма. Оказа се, че помни лентата до най-малки подробности, помни всяко лице и всеки жест.

Започна да се проверява и му стана ясно, че това е постоянна способност. Отначало се чувствуваше едва ли не като урод, докато не съобрази, че са го избрали точно заради паметта му — нали това е ценно качество за изучаването на новия език.

„Каква ирония — помисли той, — абсолютно запомняне плюс пълно отсъствие на памет.“

И третата планета бе отхвърлена.

Елис моделираше най-различни възможности в опитите си да отгатне своето поръчение.

Да се направи паметник на Земята? Може би. Но тогава защо ще подчертават жизнената важност на поръчението му за хората?

А може би са го изпратили като учител? Може би той трябва да занесе на извънземните последния подарък на Земята: да се научат да живеят в мир и съгласие.

Но защо ще изпращат с такова поръчение лекар? Освен това то е лишено от логика. Хората се учат с хилядолетия. Как ще се научат за няколко години. Пък и не съответствува на тона на двете послания. И човекът от филма, и авторът на записката не приличат твърде на мечтатели и алтруисти.

Между другото, в полето на обхвата на кораба попадна четвърта планета. Бе проверена и изоставена.

А в какво се състои „великото откритие“? Ако не е свръхсветлинният двигател, тогава какво? По-вероятно това е някаква философска истина. Например как да се постигне възцаряването на всеобща хармония и взаиморазбирателство на планетата.

Защо тогава не трябва да говори за това?

Върху екрана оживяха цифрите, които показваха съдържанието на кислород в атмосферата на петата планета. Елис нямаше да им обърне внимание, но вдигна очи, като чу шума на събудилите се генератори.

„Пригответе се за кацане!“ — заповяда екранът.

Сърцето му лудо заби, дъхът му секна.

Гравитацията на планетата притегли кораба.

Обзе го ужас. Той се бореше с него, но ужасът все повече растеше. Той закрещя и започна да къса придържащите го колани, чувствувайки, че корабът пада.

На екрана сияеше синьо-зелената кислородна атмосфера на планетата. След това Елис си спомни.

„Влизането в планетна система от дълбокия Космос е аналогично на първоначална травма при раждането.“

Нормална реакция — си каза той, — но психиатър леко ще се справи с нея.

Психиатър! Ето какво било.

Доктор Рендолф Елис е психиатър. Сега вече знае каква специалност има. Помъчи се да си спомни още нещо, но напразно.

Защо Земята е изпратила в Космоса психиатър?

Корабът с вой се вряза в атмосферата и Рен загуби съзнание.

Елис се свести почти веднага след приземяването. Свали предпазните колани и включи екраните. Към кораба се приближаваха някакви апарати, а в тях имаше… хора.

Да, хора, които приличаха на земните. Сега трябваше да вземе решение, от което щеше да зависи цялото му по-нататъшно пребиваване на планетата.

И какво да прави?

Елис помисли около минута и реши, че ще трябва, както се казва, да свири по слух. Ще импровизира. Нали общуването е невъзможно, докато не изучи езика. Е, а след това ще каже, че е изпратен от Земята, за да…

Какво, за да?

Ще разбере, когато му дойде времето.

Поглеждайки към екрана, Елис видя, че въздухът е годен за дишане.

Люкът на кораба се отвори и Елис излезе.

Той се приземи на субконтинента Крелд, чийто жители се наричаха крелдяни. На планетата вече имаше всемирно правителство, но обединението бе станало скоро и населението все още използуваше старите названия на страните и народите.

Със своята фотографична памет Елис без затруднение научи крелдски език, още повече, че се откриха общи корени с езиците на Земята. Жителите, принадлежащи към вида хомо сапиенс, му се струваха не по-странни, отколкото някои представители на неговата собствена планета. Елис вече знаеше, че така и трябва да бъде. И колкото повече мислеше за това, толкова по-здраво в него се затвърдяваше мисълта, че именно това сходство е необходимо за изпълнението на поръчението. Но какво е самото поръчение?

Елис учеше, наблюдаваше и мислеше. Под предлог, че не знае добре езика, той колкото се може повече забавяше срещата с Управителния съвет, очаквайки със страх въпросите.

И все пак часът настъпи.

Поведоха го в сградата на Съвета до вратата на главната зала. Елис влезе с прожекционния апарат под мишница.

Старейшината на Съвета сърдечно го приветствува, а Елис в отговор показа своя филм. След това започна беседата.

— Значи вие сте последният представител на своята раса? — попита председателят на Съвета.

Елис мълчаливо кимна, гледайки добродушното му сбръчкано лице.

— Защо вашият народ е изпратил само Вас? — попита един от членовете на Съвета. — Защо не са изпратили мъж и жена?