Потенциал

И аз самият бих искал да знам, помисли Елис, но гласно каза:

— Аз не мога да ви обясня с няколко думи психиката на моята раса. Решението ни произтича от самата ни същност.

Безсмислена лъжа, но какво можеш да кажеш?

— Някога вие ще ни обясните психиката на вашия народ — каза един член на Съвета.

Елис кимна, като огледа останалите. Филмът имаше очаквания ефект. Те са готови добре да се отнесат към последния представител на великата цивилизация.

— Ние много се интересуваме от вашия свръхсветлинен двигател — започна друг член на Съвета. — Вие можете ли да ни помогнете?

— За съжаление, не — отговори Елис.

Той вече бе разбрал, че техниката им е в доатомната ера, няколко века след земната.

— Аз не съм учен. Не разбирам от двигатели. Това е едно от последните ни постижения.

— Ние бихме могли сами да го разберем — предложи някой друг.

— Мисля, че не трябва да правите това — обясни Елис. — Доколкото знам, двигателите ще се повредят, ако някой започне да ги разглобява.

— Вие казахте, че не сте учен — меко произнесе старият председател, променяйки темата. — А какъв сте?

— Психиатър — отговори Елис.

Те разговаряха още няколко часа. Елис увърташе, доколкото можеше, лъжеше и измисляше, опитвайки се да скрие своята неосведоменост. А Съветът искаше да узнае за всички етапи от живота на Земята, за всички подробности на техническия и социален прогрес. Те се интересуваха от метода за определяне на предстоящото избухване на Свръхнова. Попитаха защо той е решил да кацне именно тук. И най-накрая, като се има предвид, че е долетял само той, нямаше ли неговата раса склонност към самоубийство.

— За в бъдеще ние бихме искали да ви зададем още въпроси — каза в заключение Старейшината.

— Ще бъда щастлив да ви разкажа всичко, което знам — отговори Елис.

— Това „всичко“ повече прилича на нищо — забеляза все същият заядлив член на Съвета.

— Защо говорите така, Елг? Спомнете си какво е преживял този човек! — упрекна го председателят. — Нали е загинал целият му народ. Трябва да бъдем по-гостоприемни.

Той се обърна към Елис.

— Вие и така ни помогнахте безкрайно. Например сега, когато знаем за възможността за управляеми ядрени реакции, можем да вложим усилията си за постигането на тази цел. Разбира се, държавата желае да възмезди понесената от вас загуба и да Ви окаже съдействие. Кажете с какво бихте искали да се занимавате?

Елис мълчеше, като не знаеше какво да отговори.

— Може би бихте искали да оглавите създаването на музей на Земята? Да построите паметник на вашия велик народ?

„Да не би пък в това да се състои моето поръчение“ — помисли Елис. И отрицателно поклати глава.

— Аз съм лекар. Психиатър. Възможно е да бъда полезен в това отношение.

— Но вие въобще не познавате нашия народ — загрижено каза старият ръководител. — Ще е нужен един цял живот, за да изучите естеството на нашите проблеми, да ги изучите така, че да можете да ги лекувате.

— Вярно е — съгласи се Елис. — Но нали нашите народи доста си приличат. Нашите цивилизации са вървели по идентични пътища. Тъй като съм представител на по-развитата традиция в психологията, моите методи биха помогнали на вашите лекари…

— Разбира се, доктор Елис — смутено се усмихна старият председател. — Не бива да се подценява народ, който е прекосил звездите. Аз сам ще ви запозная с главния лекар на една от нашите клиники. Моля, елате с мен.

Елис тръгна след него с разтуптяно сърце. Неговото поръчение трябва да бъде свързано по някакъв начин с психиатрията. Иначе защо ще пращат психиатър?

Но той все още не знаеше какво трябва да прави.

И което е още по-лошо, той нищо не си спомняше от своята медицинска подготовка.

— Моля, ето това е всичко за диагностичната апаратура — каза лекарят, гледайки към Елис изпод очилата в метални рамки.

Той бе млад, с лице кръгло като месечинка и жадуваше да се поучи от по-старата цивилизация.

— Можете ли да предложите някакви подобрения? — попита той.

— Трябва да разгледам апаратурата по-отблизо — уклончиво отговори Елис.

Диагностичният апарат не предизвика в него абсолютно никакви асоциации.

— Мисля, че не трябва излишно да Ви повтарям колко съм радостен, че ми се открива подобна възможност — разтапяше се междувременно лекарят. — Аз не се съмнявам, че вие от Земята сте успели да разкриете много от тайните на разума.

— О, да — каза Елис.

— А тук е залата — продължаваше лекарят. — Искате ли да я видите?

— С удоволствие — отговори Елис, хапейки устните си.

Паметта му така и не се възвърна. Той знаеше не повече, отколкото малко образованият еснаф. Ако нищо не се случи в най-близко време, той трябваше да признае собствената си амнезия.

— В тази стая — съобщи лекарят — имаме няколко тихи болни.

Елис влезе след него и погледна мътните безжизнени лица на тримата пациенти.

— Кататония — показа лекарят първия мъж. — Едва ли дори вие имате лекарство за тази болест. — Той добродушно се усмихна.

Елис не отговаряше. В неговия мозък изведнъж изплува спомен. Това бе само откъс от разговор.

— А това етично ли е? — питаше той.

В точно същата стая, но на Земята.