Потрес

— Погледни. — Тя подаде телефона си на Емили. „Кажи на Ем, че е спешно — пишеше Хана. — Мисля, че Гейл търси бебето. Обади се веднага.“

— О, Господи — прошепна Емили.

Отново се разнесе пинг и в телефона на Ариа се получи ново съобщение. Изпращачът представляваше набор от букви и цифри. Ариа притисна длан към устата си. Сърцето на Емили блъскаше силно в гърдите й, докато тя четеше думите.

Май Емили не е единствената, която търси малкото вързопче. Кой ще го намери пръв?

А.

19. Таен агент Хана

Лошото на камуфлажното облекло, осъзна Хана, е, че беше адски грозно. Трябваше да има камуфлаж „Луи Вюитон“ или камуфлаж, който да отговаря на цвета на кожата. Та нали все пак тя не се криеше в гората, а дебнеше в мола „Кинг Джеймс“.

Беше късно следобед в събота и Хана тъкмо бе облякла първото си — и последно камуфлажно облекло, поставяйки началото на операция „Разкриване тайните на Колийн“. Беше си купила комплекта в армейския магазин в Роузууд, ужасяващ магазин, пълен с противогази, чанти за гранати, груби бойни ботуши и други джунджурии, които се надяваше никога повече да не види, освен по CNN. Освен това си беше купила далекоглед, който беше доста надраскан (сигурно в някоя страховита война), очила за нощно виждане и бойна каска, в случай, че се наложи да се търкаля по земята или да скача от движеща се кола.

Може би не беше необходимо да се снабдява с цялото това оборудване, за да шпионира някакво си момиче, което сигурно щеше да примре от удоволствие, ако научи за интереса на Хана към нея, но тя се надяваше, че това ще й осигури нужното настроение.

Сега се беше свила зад едно голямо изкуствено растение в центъра на еспланадата и гледаше през бинокъла как Колийн и Майк се приближават към магазина на „Викториас сикрет“. Изпълниха я лоши предчувствия. Дали постъпваше правилно? Като че ли самата тя се беше превърнала в А. Но пък Гейл може би беше права — Колийн сигурно имаше някаква тайна. Всички имаха.

Хана погледна часовника си. Реши да изчака още половин час и отново да се обади на Емили. А що се отнася до следенето на Колийн, това не означаваше, че се беше сдушила с Гейл — поне веднъж А. щеше да й е от полза. Трябваше само да изрови някоя смущаваща тайна на Колийн, за да накара Майк веднъж и завинаги да й бие шута и да прати смотанячката там, където й е мястото.

Имаше само един проблем — досега поне Колийн беше като отворена книга. Хана беше преровила паркираната й кола, но тя бе чиста и спретната. Беше последвала двамата до „Отър“, най-добрият бутик в мола, и бе наблюдавала как любимата й продавачка показва на Колийн най-новите модели дънки — които Хана трябваше да види първа. Предателка.

Колийн се приближи до продавачката във „Викториас сикрет“ и й обясни, че иска да си купи ново бельо.

— Какъв е размерът ви? — попита момичето. Хана се беше научила да чете по устните в пети клас, най-вече за да може да разбира за какво се карат техните през стъклената врата на верандата. Колийн й отговори и ченето на Хана увисна. Гърдите на Колийн бяха дори по-големи, отколкото беше предполагала.

Докато продавачката търсеше модели, които Колийн би харесала, Майк се завъртя край масата със сатенени сутиени, прилепи едно огромно розово нещо към гърдите си и започна да заема екстравагантни пози.

Хана се изкиска. Майк непрекъснато правеше подобни номера, когато двамата пазаруваха заедно и винаги я разсмиваше. Но когато Колийн го видя, лицето й се намръщи.

Майк се нацупи и пусна сутиена обратно на масата с изражение на смъмрено пале.

Телефонът на Хана силно иззвъня и тя трескаво притисна ръка към джоба си, за да го заглуши. На екрана се мъдреше снимката на Ариа.

— Успя ли да се свържеш с Емили? — прошепна Хана в слушалката.

— С нея съм, вързах и Спенсър — отекна гласът на Ариа от говорителя. — Направо сме луднали. Днес получих съобщение. А. със сигурност търси бебето на Емили.

Хана се свря още по-навътре в храсталака.

— Трябва да докажем, че Гейл е А. Но как да го направим, без да се обаждаме в полицията?

— Гейл е психо — обясни Ариа. — Също като Келси… Ченгетата няма да повярват на нито една нейна дума.

— Да, но тя има пари — напомни й Хана. — Освен това е възрастна. Това наклонява везните в нейна полза, не мислиш ли?

— Мацки, не съм убедена, че Гейл е А. — отекна отдалеч гласът на Спенсър. — Снощи получих послание, а съм в Принстън. Как е възможно Гейл да се намира на две места едновременно?

Хана погледна към групата ученици от „Роузууд дей“, които минаха наблизо.

— Току-виж се оказало възможно. На състезанието сутринта Гейл се извини, че е закъсняла, защото тъкмо била пристигнала от Принстън. Съпругът й спонсорирал някаква лаборатория.

Спенсър тихо изсумтя.

— Смяташ ли, че ме е проследила на купона? Нямаше ли да забележа някой като нея сред тълпата студенти?

— Сигурно се е крила в храстите отвън — рече Хана.