Потрес

— Това не доказва, че Гейл е А. — възрази Емили. — Но най-важното е, че при всички случаи тя се опитва да намери бебето. Как да разберем къде са се преместили семейство Бейкър? Трябва да ги предупредим.

— Посредничката нямаше информация къде се намират — додаде Ариа с унил глас. — Може да са навсякъде.

— Всъщност може би ще успея да ги открия. — Хана прехвърли телефона на другото си ухо. — Баща ми разполага с информация за регистрираните гласоподаватели в цяла Пенсилвания. Ако са останали в щата, сигурно ще успея да намеря новия им адрес.

— Наистина ли? — Гласът на Емили прозвуча обнадеждено. — Кога ще можеш да го направиш?

— Ще погледна, щом се прибера — обеща Хана. — Но може да отнеме няколко дни.

— Според мен Гейл е А. — рече Ариа. — Но как да го докажем?

Линията притихна за няколко секунди.

— Ами А. преследва всички ни, нали? — обади се Спенсър след миг. — Може някой да успее да я хване в крачка.

— Или някой да се опита да й открадне телефона — вмъкна Хана.

— Страхотна идея, но трябва да знаем програмата й и да се появяваме там, където е и тя. — Ариа звучеше обезкуражено.

— Знам едно място, където със сигурност ще бъде. — Хана прокара език по зъбите си. — На предизборното парти на баща ми утре. Може да успеем да отмъкнем телефона й и да прегледаме есемесите. Вие ще дойдете, нали?

Емили изстена.

— Никога повече не искам да я виждам.

— Ще те пазим — увери я Хана. — Но ако Гейл поиска да говори с теб, можем да отмъкнем телефона й, докато е заета. После ще докажем, че е А.

— Но тя може да не е А. — простена Емили.

— Погледни на нещата от тази страна — рече предпазливо Ариа. — Дори да не е А., може би в телефона й ще намерим нещо за бебето. Може би А. й дава насоки. Нали искаш да разбереш какво е намислила?

Емили се съгласи и момичетата обещаха да внимават дали някой ги следи и да се обадят веднага, щом получат ново съобщение от А. След като затвори, Хана разгърна листата на храста и погледна към „Викториас сикрет“. Майк и Колийн вече не бяха там. По дяволите.

В този миг тя ги зърна да вървят, хванати за ръце, към изхода.

Хана оправи клоните на храста — получавайки страни погледи от преминаващите — и ги последва навън към паркинга. Те се спряха до колата на Колийн и се заговориха. Хана приклекна до близкото БМВ Бийтъл и се заслуша.

— Сигурна ли си, че не мога да дойда с теб? — попита Майк.

— По-добре е да отида сама — отвърна Колийн, сложила ръка на дръжката на шофьорската врата.

— Стига де. — Майк отметна бретона на Колийн от очите й. — Обзалагам се, че ще е много яко.

Колийн го целуна по носа.

— Обещавам да ти разкажа всичко след това.

Тя седна в колата и запали двигателя. Майк не спря да й маха, докато не се скри зад завоя. Хана се затича към колата си, която бе паркирана малко по-далеч от тях. Трябваше веднага да тръгне, ако искаше да разкрие тайните срещи на Колийн.

Настигна я на изхода от паркинга към Магистрала 30, след което последва колата й по поредица задни улички. Лъскавите магазини бяха заменени от викторианските къщи и тухлените университетски сгради на Холис. Една от улиците беше блокирана; беше станала катастрофа между джип и стар кадилак. Хана извърна поглед, връхлетяна от спомените за нейната катастрофа предишното лято. Макар да не беше успяла да види светлините на линейката.

Колийн зави по една странична уличка и направи професионално успоредно паркиране до тротоара. Хана сви в близката алея, паркира накриво и се шмугна в храстите тъкмо навреме, за да види как Колийн изкачва стъпалата към старата, голяма къща на ъгъла. Тя натисна звънеца и отстъпи назад, оправяйки косата си.

Вратата се отвори и на прага застана мъж с прошарена коса и бръчици край очите.

— Радвам се да те видя — каза той, дарявайки Колийн с въздушна целувка.

— Благодаря, че се съгласи да ме приемеш — отвърна Колийн.

— За тебе, всичко, скъпа. — Мъжът взе лицето й в шепите си. — Имаш толкова съвършена костна структура. Направо ти е вродено.

Колийн се изкиска срамежливо.

— Радвам се, че мислиш така.

Какво й е вродено? Хана отмести едно клонче.

Да не би Колийн да мамеше Майк с този дядка?

След това вратата се затръшна. Хана притича до портата и погледна към табелката до звънеца. На нея пишеше ДЖЕФРИ ЛЕБРЕК, ФОТОГРАФ.

Хана се изкиска. Значи на Колийн й правят професионални снимки. Тя знаеше точно до какво щеше да доведе това — ако този тип Джефри беше поне малко като Патрик, нейния опърпан фотограф, той щеше да омая Колийн и да я убеди да си свали блузата. Причината за скарването й с Майк беше неговата ревност към Патрик — и реакцията на Хана. Може би това щеше да го раздели и с Колийн.