Потрес

Хана надникна през прозореца и видя, как фотографът наглася прожектори около черен екран. После махна на Колийн да седне на един стол и застана зад фотоапарата си. Светкавицата започна да проблясва. Колийн въртеше коленете си на едната и другата страна, и лицето й изразяваше различни емоции, от екстаз до напрежение, от тъга до враждебност. След няколко минути Джефри Лебрек отиде до нея и й каза нещо, което Хана не можа да чуе. После отстъпи встрани и Колийн свали пуловера си. Хана се наведе напред. Може би това беше моментът, когато тя щеше да позира по дантеления си черен сутиен.

Но когато Джефри се върна при фотоапарата си, Колийн продължаваше да е облечена с черната си тениска.

Тя се усмихна; изглеждаше свежа и сладка. След няколко минути фотосесията приключи. Колийн стана от стола, подаде на фотографа един чек и му разтърси ръката.

— Невероятно — промърмори Хана. Всичко бе толкова непокварено, че просто можеше да бъде оградено с ореол.

Колийн тръгна към изхода и Хана изхвърча през портата, преди момичето да успее да я види. Когато зави зад ъгъла, тя едва не се блъсна в един черен седан, който бръмчеше до тротоара. Прозорците му бяха затъмнени, но тя видя нечии очи, които надничаха през леко отворения заден прозорец. Преди да успее да види човека, колата се отдалечи. Хана се обърна след нея, но не успя да види номера.

Бийп.

Телефонът на Хана присветна в чантата й. Щом погледна към екрана, думите на новия есемес опариха очите й.

Близо си, Хана. Продължавай да ровиш.

А.

20. Гърне със злато

Същия следобед Спенсър напусна занемарения Мотел 6 в покрайнините на университетския кампус, където бе отседнала след проваленото парти предишната вечер, и тръгна към гарата. Дъждът беше спрял и тротоарите блестяха под лъчите на появилото се слънце, а въздухът ухаеше на свежи цветя.

Хората прибираха чадърите и сваляха качулките на дъждобраните си.

Двама играчи на фризби-голф излязоха от общежитията и подновиха играта си. Всеки друг ден Спенсър щеше да се възползва от възможността да седне на някоя от пейките и просто да се наслади на великолепието на университета в Принстън. Но днес просто се чувстваше изтощена.

Почти веднага, след като полицията бе отвела Харпър от купона, Спенсър й беше изпратила няколко есемеса с разточителни извинения, но Харпър не й отговори. Не получи отговор и от Куин или Джеси, или което и да е от другите момичета, с които се бе запознала преди ареста. Спенсър знаеше, че оставането в „Айви хаус“ — или в което и да е друго място в кампуса — не е добра идея, затова прегледа в Гугъл местните мотели и почти в полунощ се озова в стаята в Мотел 6. Искаше само малко да поспи и да забрави за случилото се, но остана будна почти цялата нощ заради силната техно музика, която се носеше от сексмагазина до мотела. Косата й беше мазна от хотелския шампоан, кожата я сърбеше от евтините памучни чаршафи, а главата й пулсираше от мислите за това колко лошо е прецакала шансовете си да бъде приета в „Айви“.

Беше готова да се прибере у дома.

Край нея минаха група възрастни, облечени с бизнес костюми, които изглеждаха важни и уважавани. Хана беше казала, че Гейл е била в университета. Очевидно я беше проследила предишната нощ и беше предупредила ченгетата за Харпър. Спенсър разбираше, че жената е бясна на Емили, заради това, че не й беше дала детето си, но кой ненормалник ще стига до такива крайности в отношенията си с наполовина по-малки от него хлапачки?

Погледът й попадна на някаква блондинка и Спенсър изведнъж се спря. На една от пейките, с книга на Д. Х. Лорънс в ръка и голяма чаша кафе до себе си, седеше Харпър.

— О! — изтърси Спенсър. — З-здрасти!

Харпър я погледна и се намръщи. После продължи да чете, без да обели нито дума.

— Опитвах се да се свържа с теб. — Спенсър се приближи до пейката и пусна чантата си за земята. — Добре ли си?

Харпър прелисти книгата.

— Ако си искала да ме вкараш в неприятности, нямаш късмет. Ченгетата не намериха никаква трева у мен. Пуснаха ме само с предупреждение.

— Не съм искала да те вкарам в неприятности! — извика Спенсър. — Защо ми е да го правя?

— Ти беше единственият човек на купона, когото не познавах добре, а и като че ли не се чувстваше комфортно от това, че пушех трева. — Харпър продължаваше да не я поглежда.

Наблизо кацна ято гълъби, които започнаха да се карат за парче пица. На Спенсър й се искаше да може да разкаже на Харпър за А., но ако го направеше, той щеше да сътвори ужасна бъркотия.

— Имам някои предишни преживявания, затова ме е страх да не ме хванат отново — призна тя с тих глас. — Но никога не бих те издала.

Най-после Харпър вдигна глава и срещна погледа на Спенсър.

— Какво се случи?

Спенсър вдигна рамене.

— С една приятелка се бяхме пристрастили към стимуланти по време на подготовката за изпитите миналото лято. Хванаха ни в притежание.

Харпър се ококори.

— Загази ли?