Потрес

— Няма нужда! — рече бързо Хана, извади собствения си телефон и му показа есемеса на екрана. — Виждате ли? — Подателят беше Колийн Бебрис, а в есемеса я молеше да вземе снимките й. Естествено есемесът не беше наистина от Колийн — Хана просто беше използвала телефона на майка си, за да изпрати есемеса, като междувременно бе променила контактната й информация на името на Колийн.

Джефри Лебрек прочете есемеса и гъстите му вежди се свъсиха.

— Освен това трябва и да се платят.

— О, тя ми поръча да ви платя, а с нея ще се оправим по-късно — пропя Хана, горда, че се е сетила да вземе парите си за черни дни, преди да тръгне за насам.

Фотографът се взря в нея за миг и тя се уплаши, че ще разкрие блъфа й. Дали когато се бяха представяли за А., Мона и Истинската Али се бяха притеснявали да не ги хванат, докато мамеха, крадяха и лъжеха, за да се сдобият със свръхсекретната информация за Хана и останалите? Беше ли редно да постъпва така? Все пак нямаше да съсипе живота на Колийн. Просто искаше да си върне приятеля.

— Елате с мен — каза господин Лебрек, като се обърна и тръгна по коридора към студиото. Работната му маса беше покрита със слайдове и разпечатки, а в ъгъла проблясваше голям монитор на Епъл. Една бяла пухкава котка прекоси стаята, а на перваза чистеше козинката си един калико. Стаята миришеше на смесица от прах и котешки отпадъци. Хана се огледа в търсене на издайнически знаци, че този тип тайно се занимава с интернет порнография, макар да не беше съвсем сигурна както точно й трябва. Списания „Плейбой“? Плътни щори? Бутилки „Кристал“, каквито пият в хип-хоп клиповете?

Господин Лебрек отиде до масата в дъното на стаята, разрови купчина пликове и извади един.

— Днес взех разпечатките. Кажете на Колийн, че съм пуснал всичко, точно както поиска, но ако има нужда от още копия, ще трябва да доплати. — Той направи някакви изчисления на калкулатора. — Всичко струва… 450 долара.

Хана стисна зъби. Колийн не можа ли да си избере някой по-евтин фотограф? Тя неохотно размени парите за плика, сбогува се с фотографа и излезе бързо от къщата. Очите й бяха започнали да смъдят от котешките косми.

Когато излезе на верандата, телефонът й отново изпиука, но този път беше баща й — тримата с Изабел и Кейт вече бяха пристигнали на мястото и той се чудеше къде е Хана. „Идвам след малко“, написа му тя, пусна телефона в чантата си и развълнувано отвори плика. Запита се дали някой от многобройните А. някога се е чувствал така, когато се е докопвал до ценните факти. В това определено имаше нещо приятно.

Тя разгледа фотографиите под светлината на уличната лампа. На първата Колийн изглеждаше толкова свежа и невинна, като актриса от Дисни ченъл. Следващите снимки бяха горе-долу същите, просто направени под различен ъгъл, с различни изражения на лицето. Хана прегледа купчината, прехвърляйки се от възторжената на отегчената Колийн. Преди да се усети, стигна до последната снимка, на която Колийн намигаше на камерата през рамо. Хана отново ги прерови, за да се увери, че не е пропуснала нещо, но не беше.

Снимките показваха точно онова, което Хана бе гледала през прозореца предишния ден. Нямаше нищо от предишни фотосесии, нищо, което да бе пропуснала. Всичките бяха абсолютно професионални и най-лошото бе, че на всичките Колийн изглеждаше невероятно, далеч по-фотогенична от нея. Хана ритна ядосано уличния стълб.

Защо, по дяволите, А. й беше казал да тръгне по тази следа? Просто за да си направи шега с нея? Да я накара да похарчи малко пари? Трябваше да се досети, че А. ще иска да я прецака, а не да й помогне.

Някой се изкашля от другата страна на улицата и Хана подскочи. Но това бяха просто двама студенти, които се разхождаха, хванати за ръце по тротоара, и въпреки това тя се изнерви. Глезените вече започваха да я болят. Тя се дотътри до колата си, отвори вратата и хвърли плика вътре толкова силно, че той се блъсна в отсрещната врата и падна под седалката. Хана изстена, плъзна се в колата и се протегна да го вдигне, но го хвана от погрешната страна и всички снимки се разпиляха.

— По дяволите. — Тя се наведе и се зае да напъха снимките в малкия плик. Пръстите й напипаха нещо зад последната снимка. То не беше лъскаво, като останалите, а приличаше повече на принтерна хартия.

Хана извади листа от плика и го поднесе под светлината.

Най-отгоре пишеше Колийн Евелина Бебрис, следваше адресът й, електронната поща, името в Туитър и адреса на блога й. Под тях имаше нещо като списък. Театрален опит, пишеше с големи букви най-отгоре. Под него бяха изредени описанията на различните пиеси, в които бе участвала Колийн, завършвайки с ролята й в Макбет от предишната седмица. Това беше резюме, вероятно за случаите, когато Колийн щеше да се явява на прослушвания. Скука.

Внезапно нещо на дъното привлече погледа й. Опит в рекламата, гласеше заглавието. Под него беше отбелязано само едно нещо.