Потрес

Висием Лабак, Латвия, пишеше там. Главна роля в латвийска реклама за важни хранителни добавки. Според резюмето рекламата е била въртяна миналата година по най-гледаната латвийска телевизия.

Хана порови в чантата си, извади телефона и набра Висием Лабак в Гугъл. Преводът гласеше всичко най-хубаво. На екрана се появиха и множество латвийски уебстраници и част от тях показваха една усмихната личност, която ядеше йогурт. На края на първата страница с резултати имаше и връзка към Ютюб. Тя беше озаглавена „Реклама Висием Лабак“. Имаше и снимка на лицето на Колийн.

Хана кликна върху връзката. Рекламата започваше с три момичета, които седяха около маса в кафене, пиеха кафе и се смееха. След това камерата се фокусира върху Колийн, която избъбри нещо на език, който не означаваше нищо за Хана, и после с нещастно изражение на лицето се хвана за стомаха. Останалите момичета й подадоха кутийка с йогурт, която Колийн започна да яде с удоволствие. След това тя се затвори в тоалетната на заведението, закачайки на вратата табела с надпис на латвийски, който сигурно означаваше ЗАЕТО. Разнесе се весела музика, някой каза нещо на латвийски и Колийн излезе от тоалетната с победоносно изражение на лицето. Тя вдигна кутията от йогурта и се ухили маниашки.

Рекламата завърши с нов кадър на йогурта.

— Леле-мале — прошепна Хана. Това приличаше на глупавите реклами, в които Джейми Лий Къртис предлагаше „Активия“ на подути жени със запек. И ето я Колийн, която играеше латвийско момиче, което имаше нужда от разхлабителен йогурт, за да отиде до тоалетната.

Нищо чудно, че не се хвалеше с това. Хана предположи, че не беше казала на никого.

— Да! — прошепна тя и прибра резюмето и плика в жабката. След като всичко приключи, щеше да си прибере парите за снимките от Колийн, ако тя все още ги искаше. На Хана не й трябваха. Те не разкриваха нищо. За разлика от един определен видеоклип.

25. Скрити и разкрити тайни

Късно следобед Ариа сви в алеята пред дома на Ноъл и угаси двигателя. Къщата беше тъмна, светеше само лампата над верандата. Тя отново погледна есемеса в телефона си. „Ела в шест“, беше написал Ноъл — и часът беше точно шест.

Ариа слезе от колата и отиде до вратата, като внимаваше да не се спъне с високите си токчета. След това отиваше на бала на господин Мерин, където трябваше да бъдат заедно с Ноъл. Това очевидно нямаше да стане. Ариа не беше сигурна дали Ноъл изобщо възнамерява да се появи. Все пак там щеше да има доста гимназисти от „Роузууд дей“.

Когато натисна звънеца, отвътре се разнесоха стъпки. Ноъл тихо отвори вратата, без да я поглежда в очите. Ариа едва не ахна при вида му. Лицето му бе зачервено и подпухнало, очите му бяха кървясали. Косата му изглеждаше немита и той имаше изтощения, изтормозен вид на човек, който изобщо не е спал.

— Събрах ти нещата — рече сковано той, обърна се и тръгна към дневната. Ариа го последва. Къщата бе необичайно тиха, не се чуваше звукът от телевизора или тананикането на Патрис от кухнята.

— Къде са всички? — попита тя.

Ноъл изсумтя и отиде до кашона, който беше оставен на дивана.

— Мама отиде на бала. Татко е… някъде. — Той я погледна. — Какво ти пука?

Ариа потрепна. Беше й странно да види Ноъл ядосан, особено на нея.

— Просто се опитвах да водя разговор — отвърна смутено тя. После грабна кашона и го повъртя в ръцете си. — Ще си тръгвам.

— Добра идея — изръмжа Ноъл.

Но след това преглътна неловко. Ариа се обърна и срещна погледа му. Известно време остана така, опитвайки се да му внуши, че скъсването е единственият начин да оправи нещата.

Ноъл отмести поглед.

— Ще те изпратя — каза той и тръгна надолу по стълбите. Отвори вратата и я задържа за нея. Ариа промърмори едно довиждане и изскочи навън. Когато се озова на верандата, кашонът се изплъзна от ръцете й и се разпиля върху пътеката. Тя се наведе и започна да събира дисковете, книгите и тениските, когато изведнъж усети ръката му върху своята.

— Чакай — рече тихо Ноъл и клекна до нея. — Ще ти помогна.

Ариа му позволи да й събере нещата и да ги сложи обратно в кашона. Когато се изправи, тя видя някакво раздвижване в дъното на двора. Някой надничаше иззад къщата за гости. В първия момент се уплаши, че е А., но фаровете на преминаващата по улицата кола осветиха руса коса, рокля на волани и високи токове.

Фигурата се обърна, разкривайки лицето си. Ариа се напрегна. Това не беше госпожа Кан… беше бащата на Ноъл. Преоблечен като жена. В собствената си къща.

Ариа не се сдържа и ахна, а след това като в забавен каданс наблюдаваше как главата на Ноъл се обръща в същата посока.

— Не! — извика тя и се хвърли пред него, за да му попречи да види баща си.

— Какво правиш? — попита той.

— Ами аз… — Ариа погледна назад през рамото си. Господин Кан беше изчезнал. — Аз, ъ-ъ-ъ… стори ми се, че някакъв прилеп лети към главата ти.