Повярвай ми

— Патрик ми се обади. Тревожи се за теб.

— Знам — свивам рамене.

— Смята подозрителността ти към него за признак, че състоянието ти се влошава.

— Така твърди той.

— Какво мислиш ти, Клер?

— Аз мисля, че надписът на онези стари тениски е верен: Не е параноя, ако наистина те преследват. Просто се опитвам да преценя дали е така. Тоест дали ме преследват. Ако се окаже, че не е вярно, всичко ще е наред.

Той изчаква да му обясня по-подробно мислите си. Когато не го правя, решава да изпробва друга тактика.

— Доколкото разбирам, в момента си изправена пред сериозно предизвикателство в професионален план.

— Пиесата? Така е, да.

— Възможно е да си прекъснала медикаментозния курс на лечение на доктор Банър малко по-рано, отколкото трябва. Разбира се, към този момент аз нямах представа, че ще се подложиш на толкова голямо напрежение… Може би трябва да обмислим възможността да възобновим приема на някои от лекарствата. В много по-малки дози, разбира се.

Въпросът неволно просветва в ума ми.

Дали и доктор Филикс не участва в цялата схема?

Поклащам глава.

— В момента имам нужда от всичките си умствени възможности. И определено не мога да рискувам да ми излязат пъпки.

— Добре тогава — казва неловко той. — В такъв случай защо не изговорим отново едно по едно нещата, които те тревожат, за да видим дали няма да успеем да ги разнищим?

75

Същата вечер казвам на Патрик, че съжалявам.

— Просто малко се увлякох по идеята, че може и да ме лъжеш. Но след като говорих с доктор Филикс, осъзнах, че съм се държала твърде емоционално.

— Значи всичко е наред? Вече не се чувстваш по този начин.

— Не.

— Е, слава богу, Клер. За малко наистина се бях разтревожил.

Патрик вече е видимо по-спокоен, след като се изяснихме. Лягаме си рано и започваме да правим любов. Не казвам на глас Ще ти се реванширам, но правя всички неща, които знам, че харесва. Които всички мъже харесват всъщност, предпочитанията на Патрик са, меко казано, традиционни. Целувам го по цялото тяло, доставям му малко наслада, после го бутам по гръб и се качвам върху него. Но след това спирам.

— Патрик — казвам тихо, — трябва да ти кажа нещо.

— Какво? — пита той с усмивка.

— Уморих се да го пазя в тайна — казвам му. — Аз я убих. Аз убих Стела.

76

В продължение на един безкраен миг той ме гледа като зашеметен.

— Какво става? — казва накрая с прегракнал от шока глас. — Какви ги говориш, Клер?

— Трябваха ми пари. Бях разорена. Джес щеше да ме изхвърли от апартамента си и трябваше да платя за актьорските курсове… Спорихме, Стела и аз, за това, че се опитва да те изнудва. И тогава, по-късно същата вечер, реших, че ако наистина това е била целта ѝ, би трябвало да ми плати много повече от четиристотин долара.

ИНТЕРИОР. ХОТЕЛ „ЛЕКСИНГТЪН“ КОРИДОР — НОЩ

Стела отваря вратата на хотелския си апартамент с чаша в ръка. Олюлява се.

СТЕЛА

О, ти ли си? Момичето, което не успя да свали съпруга ми. Какво искаш?

АЗ

По-добре да влезем вътре.

ИНТЕРИОР. ХОТЕЛ „ЛЕКСИНГТЪН“, АПАРТАМЕНТ „ТЕРАСАТА“ — НОЩ

АЗ

… Ти ме използва, за да изнудваш съпруга си. И ако той не беше толкова честен човек, щеше да успееш.

Така или иначе ти ме направи съучастничка в престъпление. Искам още две хиляди долара.

СТЕЛА

Или?

АЗ

Или ще му разкажа какво точно направи.

СТЕЛА

Малка глупачка! Нямаш никаква представа в какво се забъркваш. По-добре изчезвай оттук или ще се обадя на управителя.

Тя пристъпва към телефона до леглото.

АЗ

Не се доближавай до телефона.

Тя се обръща и вижда, че съм насочила към нея пистолета на Джес.

СТЕЛА

Какво, по…

АЗ

Обърни се с лице към стената. Чакай — първо ми подай онзи сак.

— Нямах намерение да я убивам — казвам накрая. — Стана случайно. Когато вземах сака от ръката ѝ, тя грабна пистолета и трябваше да я ударя с нещо, за да го пусне. Но когато умря, нямаше как да си тръгна, без да взема парите ѝ.

Поглеждам го.

— Патрик, съжалявам. Съжалявам за всичко. Но не съжалявам, че се случи, защото така срещнах теб. Можеш ли да ми простиш?

Той продължава да ме гледа невярващо с широко отворени очи. Никой от двамата не помръдва, сякаш сме нарисувани. После поглеждам към телефона си върху нощното шкафче.

Виждам в погледа му как осъзнава всичко.