Повярвай ми

И точно това, осъзнавам, е разликата между нас двете. Онова, което е плашело нея, мен ме вълнува. Ако Патрик е правил нещо подобно, аз не бих се шокирала. Тъкмо обратното — бих прегърнала възможността да му покажа, че приемам тази част от него. Да задълбоча интимността между нас. Като нощна пеперуда, привлечена от пламъка.

81

Когато пристигам в бара, в който сме се уговорили да се срещнем, Хенри вече си поръчва втора бира. Дошъл е рано, казва ми. След убийството на Стела адвокатската кантора спряла да се занимава със семейни въпроси и го прехвърлили да събира забавени плащания.

— Предимно ровя в интернет. Скучна работа. Предполагам, че скоро ще ме изритат. Вече нямат нужда от специфичните ми умения.

— Ами ако ти кажа, че мога да ти предложа една задача на свободна практика?

Той повдига вежди.

— Искаш да проверя приятеля ти?

За миг почти се изкушавам да го направя, но поклащам глава.

— Не става дума за човек. По-скоро за нещо друго.

Накратко му обяснявам какво съм научила за „Некрополис“.

— Имам нужда да проучиш какво се случва там. Опитай се някак да се промъкнеш в тайната част.

— Знаеш ли — казва замислено Хенри, — имаше няколко неща около убийството на Стела, които винаги са ми се стрували странни. Спомняш ли си колко изнервена беше онази нощ?

Спомням си и кимвам. Когато влязох, тя крачеше нервно напред-назад покрай прозореца.

СТЕЛА

Ще внимаваш, нали? Обещай ми, че ще внимаваш.

— Държеше една флашка — малка и метална, закачена на ключодържател — продължава Хенри. — Постоянно я премяташе през пръстите си, помниш ли?

Замислям се, като се опитвам да си го представя. Как кършеше ръце. Стискаше нещо, което първо помислих за молитвена броеница, но после ми се мярна металната верижка на ключодържател. И как, когато ме предупреждаваше да внимавам със съпруга ѝ — не прилича на никой мъж, когото си срещала — беше свела поглед надолу. Сякаш флашката бе доказателството за думите ѝ.

— Не е много вероятно, но ако става дума за незаконни снимки, може би това е имало на флашката — добавя Хенри и посяга към питието си.

— Каза ли го на полицията?

— Разбира се. Но те отговориха, че когато са претърсили хотелския апартамент, не са намерили нищо подобно. Решиха, че или аз съм се объркал, или убиецът го е взел.

Облягам се на стола, потънала в мисли.

— Стела каза, че цялата идея да се опитам да съблазня Патрик е да изкопчи нещо, което да използва срещу него. В такъв случай може би флашката също е била нещо, което да използва срещу него. Но ако не са я намерили, как така Катрин Лейтъм вече знаеше за „Некрополис“, когато ме запознаваше с операцията?

— Може да е работила за ФБР.

Поглеждам го.

— Защо казваш това?

— Първо, защото това би обяснило защо използваше фалшиво име — това е стандартна процедура за агенти на ФБР по време на операция. Второ, защото именно те се занимават с контрол на незаконните уебсайтове. Ако вече са знаели за този „Некрополис“ — ако дори са го наблюдавали — това би могло да обясни нейното участие в операцията. След всяко убийство полицаите са длъжни да попълнят един електронен въпросник на име ПРПНХ — Програма за разследване на престъпления с насилствен характер. В повечето случаи е ужасна скука — трийсет страници с въпроси само за да разбереш дали твоето престъпление прилича на друго, което още не е разкрито. Но понякога, когато натиснеш „Изпрати“, получаваш автоматично съобщение, в което пише да се обадиш на един телефонен номер в централата на ФБР в Куонтико. Ако компютърът е преценил, че има някаква връзка между убийството на Стела и нещо на този сайт…

— Има — кимвам аз. — Бодлер. Затова се нарича „Некрополис“. Хората в този сайт си падат по Бодлер. И то по не особено приятен начин.

82

— Днес се видях с Хенри — казвам аз.

— С кого? — Патрик не вдига поглед от книгата си.

— Онова бивше ченге, за което работех. Исках да го попитам някои неща за полицейското разследване.

Това го кара да вдигне глава.

— Мислех, че се съгласихме да не ровичкаме отново в тази тема.

— Не. Ти се съгласи. Аз не съм се съгласявала с нищо. Важното е, че Хенри ми каза нещо любопитно. Стела е имала някаква флашка. Убиецът я е взел, но има вероятност на нея да е имало снимки от уебсайт на име „Некрополис“. — Замълчавам за миг, преди да продължа: — Трябва да знам дали това име ти говори нещо.

Патрик ме поглежда непоколебимо с безизразно лице.

— Да — казва накрая той. — Говори ми.

Въздъхвам.

— Бил си в този сайт. Купувал си снимки оттам.

— Не. — Той поклаща глава. — Един ден в пощата ми просто се получиха няколко снимки. Това е домейнът, откъдето бяха изпратени — „Некрополис“.

— Но защо са ги пратили точно на теб?

— Бяха дигитални фотографии на картини, свързани с Les Fleurs du mal — казва тихо той. — Възстановки, така да се каже.

— Защо? — учудвам се аз.