Предани

На няколко метра от контролната зала стои по-възрастен мъж със синя униформа и...

широка усмивка. И този е усмихнат като всички други! Когато ни вижда да приближаваме,

разтваря широко ръце, предполагам, за да ни посрещне с добре дошли. Май това е

Дейвид.

– Ето този миг... – започва той. – Точно този миг очаквахме от самото начало.

[1] Международното летище О’Хара е разположено на 27 километра северозападно от Чикаго, Илинойс, и е едно от най-

натоварените летища в САЩ. – Бел. ред.

ÃËÀÂÀ

ÏÅÒÍÀÄÅÑÅÒÀ

Òðèñ

Изваждам снимката от джоба си. Мъжът пред нас е застанал до майка ми. Лицето

му е по-гладко и изглежда по-слаб.

Покривам лицето на майка си с пръст. Цялата ми надежда започва да се клатушка

като подухвана от вятъра свещ. Ако майка ми или баща ми, или някой от приятелите ми е

жив, те щяха да ни чакат. Не биваше да си позволявам да се надявам, че това, което е

станало с Амар, каквото и да е обяснението, ще се случи отново.

– Казвам се Дейвид, както Зоуи вероятно вече ви е казала. Аз ръководя Бюрото за

генетично и социално здраве. Ще се опитам да ви обясня всичко – започва той. –

Първото, което трябва да знаете, е, че информацията, дадена ви от Едит Прайър, е само

отчасти вярна.

При споменаването на името Прайър всички очи се обръщат към мен. Цялото ми тяло

се разтреперва от очакване – откакто видях това видео, изпитвам нечовешка потребност

да питам и да намеря отговорите на всички натрупали се въпроси.

– Тя ви даде точно толкова информация, колкото ви беше необходима за целите на

нашите експерименти. В много случаи това означава опростяване на истината,

заобикаляне на истината и дори откровена лъжа. Сега, когато вече сте тук, няма нужда

от премълчаване на фактите.

– През цялото време всички говорите за някакви експерименти – обажда се Тобиас. –

Какви експерименти?

– Ще стигнем и до там – Дейвид поглежда към Амар. – Как ти обясниха на теб?

– Няма значение откъде ще започнеш. Не можеш да го направиш по-лесно за

разбиране. Няма как да го приемат леко – отвръща Амар и започва да чопли кожичката

около единия си нокът.

Дейвид се замисля, прочиства гърлото си и продължава:

– Преди много време правителството на Съединените щати…

– И съединените щати са? – пита Юрая.

– Държава – казва Амар. – Голяма държава. Има граници и управителен орган. В

момента се намираме в тази държава. За това ще говорим по-късно. Продължете, сър.

Дейвид притиска лявата си длан с палеца на дясната си ръка и започва да я масажира.

Очевидно е изнервен, че се налага да спира толкова често.

Заговаря пак:

– Преди няколко века правителството на тази държава подело инициатива да изгради

определени поведенчески характеристики в населението си. Според направените по

онова време изследвания, склонността на човека към насилие можела да бъде

проследена в гените му – тъй нареченият „ген на убийството“ бил първият открит, но

впоследствие изолирали и още няколко генетични предразположения. Генетично заложени

наклонности в характера на човека към страхливост, нечестност, ниска интелигентност... с

една дума, всички характеристики, които в крайна сметка могат да доведат едно

общество до упадък.

Обучавани сме, че кастите били формирани, за да бъде разрешен някакъв проблем,

нещо, свързано със слабостите на човешката природа. Очевидно хората, за които говори

Дейвид, също са вярвали, че има такъв проблем.

Не зная почти нищо за гените – само че са нещо, което се предава от родител на дете,

външна прилика, видима на лицето ми и на лицата на приятелите ми. Не мога да си

представя да се изолира ген, който кара хората да убиват, да лъжат и мамят, да бъдат

страхливци. Тези неща нямат форма, за да се разположат в някое конкретно място в

тялото на човека. Но какво ли разбирам от наука?

– Очевидно има много фактори, които определят характера на човека. Тук влизат

възпитанието му в семейната среда и натрупаният опит – продължава Дейвид. – Но

независимо от мира и просперитета на страната в продължение на почти сто години,

нашите предци сметнали, че ще е полезно да намалят риска от тези лоши човешки черти,

да ги коригират, преди да са се проявили в следващите поколения. Решили да изменят

човешките гени. С други думи, се заели да редактират... човечеството.

Така започнал експериментът по генетична манипулация. Нужни били няколко

поколения, за да се получи желаният ефект от подобна намеса. Като цяло, хората били

подбрани от обикновеното население – взети предвид произхода им и поведенческите им

характеристики. Дали им избор да посветят живота си на следващите поколения, да

направят един подарък на хората след тях. Една генетична алтернатива, която би

направила техните деца и внуци малко по-добри.