Предани

Поглеждам към останалите. Питър е зяпнал с отвращение. Кейлъб е мрачен. Устата на

Кара е широко отворена, сякаш отговорите на хилядите въпроси са някъде из въздуха

и може да ги хване с уста. Кристина е вдигнала едната си вежда и изглежда скептична.

Тобиас е забил поглед в земята и не помръдва.

Имам чувство, че не ми казват нищо ново – същата философия, от която са се

зародили кастите. Само че хората манипулирали гените си, вместо да се разделят на

групи според качествата си. Това го разбирам, дори до известна степен съм съгласна. Но

не схващам какво общо има с нас.

– Но когато генетичните манипулации започнали да дават резултат, промените довели

до катастрофални последствия. Както се оказало след години, експериментът не

постигнал просто корекция на лошите гени, а разрушаване на добрите – казва Дейвид. –

Примерно, ако отнемеш нечестността или страха, или ниската интелигентност на човек,

посягаш на някое хубаво качество – да речем, на способността му да съчувства. Ако

отнемеш агресивността, с нея премахваш и мотивацията или способността на човека да

преценява сам постъпките си и да има изградено мнение за себе си. Ако му отнемеш

себелюбието, с него си отива и самосъхранението. Замислете се и съм сигурен, че ще

разберете точно какво имам предвид.

Започвам наум да прехвърлям всяко едно от качествата, за които той говори. Страх,

ниска интелигентност, нечестност, агресия, егоизъм. Той описва кастите. И е прав, че

всяка каста губи по нещо, когато в нея се влее някоя добродетел. Безстрашните – смели,

но жестоки, Ерудитите – умни, но високомерни, Миротворците – миролюбиви, но пасивни,

Прямите – честни, но нетактични, Аскетите – самопожертвувателни, но задушаващи.

– Човечеството никога не е било съвършено, хората винаги са имали недостатъци, но

генетичните изменения направили нещата много по-лоши. Довели до избухването на

войната, която днес наричаме „Чистата война“. Започ-нали я хората с увредени гени.

Воювали срещу правителството и срещу всеки с чисти гени. Тази война предизвикала

такива унищожения, каквито американската земя не е виждала никога в историята си.

Почти половината от населението било избито.

– Видеото е готово – обажда се един от мъжете в контролната зала.

Над главата на Дейвид светва голям екран, на който се появява карта. Нищо не ми

говори, формата

не ми е позната, затова не съм сигурна какво точно изобразява.

Покрита е с розови и червени петна и тъмночервени светлинки.

– Това е страната ни преди войната – обяснява Дейвид, – а това е… след нея.

Светлинките избледняват от петната. Изпаряват се като локви вода под палещо

слънце. В този момент разбирам – това са... хора, хора, чиито светлинки гаснат или са

били угасени. Гледам екрана и не проумявам как е възможно да съществува такова

свирепо масово изтребление.

– Когато войната свършила, хората искали трайно решение на генетичния проблем. Ето

защо било създадено това Бюро за генетично и социално здраве. С помощта на цялата

технология, с която разполагало правителството на държавата ни, нашите предци решили

да възвърнат чистотата на човешките гени. Събрали хора с увредени гени, извикали ги в

Бюрото и оттук ги пренасочили към сигурна среда, където се установили да живеят за

дълго време. Били снабдени с основните серуми, необходими за да контролират своето

общество. Трябвало да чакат. Да чакат да мине време, да минат поколения, за да

започнат да се раждат хора с по-чисти гени, здрави хора. Или, както ги наричате сега...

Дивергенти.

От мига, в който Тори ми каза, че съм Дивергент, винаги съм искала да знам какво

означава тази дума. И ето го най-простичкия отговор: Дивергент е човек с излекувани

гени. Чист, цял. Може би трябва да се радвам, че вече знам какво съм. Но вместо това

имам натрапчивото чувство, че нещо липсва, че нещо не е така. И това чувство се

загнездва като кошмарен сърбеж в съзнанието ми.

Мислех си, че „Дивергент“ обяснява всичко, което съм и което някога ще бъда. Но май

съм грешала.

Докато Дейвид бели люспите на плода на истината и разкрива тайна след тайна,

усещам, че се задушавам. Докосвам гърдите си, за да проверя дали сърцето ми все още

бие, да се успокоя и да се овладея.

– Вашият град е един от експериментите за генетично лечение и до този момент е най-

успешният, заради групите за модифициране на поведението. Или, както са ви известни –

кастите – усмихва се той, сякаш трябва да се гордеем, че сме ги създали. Аз лично не се

гордея. Не ние създадохме кастите, те създадоха нас, те оформиха света ни, те ни

казваха в какво да вярваме.

Ако други са ни казвали в какво да вярваме и не сме достигнали сами до истините си,

дали тогава изобщо са истини? Притискам по-силно ръка към гърдите си. Спокойно!