Прелестни създания

Лена коленичи пред книгата и я вдигна лесно с ръцете си. Когато разтвори страниците отново, видяхме същото, което гледахме цял ден. Стотици заклинания, старателно изписани на английски, латински, келтски и на други езици, които не познавах. Едното беше написано със странни извити букви, каквито никога не бях виждал. Тънките пожълтели страници изглеждаха много крехки, почти прозрачни. Пергаментът беше покрит с древен и изящен шрифт в тъмнокафяво мастило. Поне се надявах да е мастило.

Лена потупа с пръст по странния текст и ми подаде латинския речник.

— Това не е латински. Виж сам.

— Мисля, че е келтски. Някога виждала ли си нещо такова? — Посочих й виещия се почерк.

— Не. Може би е някакъв стар магически език.

— Жалко, че нямаме магически речник.

— Имаме, искам да кажа, чичо би трябвало да има. Той притежава стотици чародейски книги, долу в библиотеката. Не е „Lunae libri“, но вероятно ще има нещо полезно за нас.

— Колко време имаме, преди да се събуди?

— Не достатъчно дълго.

Дръпнах надолу ръкавите на блузата си и ги използвах, за да хвана с тях книгата, все едно бяха кухненските ръкохватки на Ама. Прелиствах фините страници; издаваха силен шум изпод ръцете ми, сякаш бяха направени от сухи листа, а не от хартия.

— Разпознаваш ли някое заклинание?

Лина поклати глава.

— В семейството ми не ни е позволено да знаем почти нищо, преди да бъдем Призовани. — Престори се, че гледа съсредоточено в страниците. — Не искат да рискуват. В случай че станеш Мрак, предполагам. — Разбрах какво има предвид, така че оставих темата.

Страница след страница не откривахме нищо, което дори малко да разбираме. Имаше рисунки, някои плашещи, някои красиви. Създания, символи, животни — дори човешките лица някак си изглеждаха като всичко друго, но не и като човешки в „Книгата на луните“. Поне за мен това беше нещо като енциклопедия от друга планета.

Лена издърпа книгата в скута си.

— Толкова са много, че не знам, а и всичко е някак…

— Смахнато?

Облегнах се на леглото и се загледах в тавана. Навсякъде имаше думи, нови думи и числа. Числата бяха изписани едно под друго на стените на стаята като в затворническа килия.

100,78,50…

Колко още можехме да седим така? Рожденият ден на Лена наближаваше и силите й вече нарастваха. Ами ако беше права и се превърнеше в нещо непознато, нещо толкова мрачно, че вече няма да се интересува от мен и да ме иска? Загледах се във виолата и я гледах, и гледах, докато вече не желаех да я виждам. Затворих очи и се заслушах в чародейската мелодия. И тогава чух гласа на Лена…

„… ДОКАТО МРАКЪТ ДОНЕСЕ ВРЕМЕТО НА ПРИЗОВАВАНЕТО, КОГАТО НАСТЪПИ ШЕСТНАЙСЕТАТА ЛУНА, КОГАТО ЧОВЕКЪТ, ПРИТЕЖАВАЩ ДАРБАТА, ЩЕ ИМА СВОБОДАТА НА ВОЛЯТА И НА ДЕЙСТВИЕТО ДА НАПРАВИ ВЕЧНИЯ ИЗБОР И ТОВА ЩЕ СТАНЕ В КРАЯ НА ДНИТЕ, В ПОСЛЕДНИЯ МИГ ОТ НАШИТЕ ПОСЛЕДНИ ЧАСОВЕ, ПОД СВЕТЛИНАТА НА ПРИЗОВАВАЩАТА ЛУНА…“

Спогледахме се.

— Как успя… — надникнах през рамото й.

Тя обърна страницата.

— Английски е. Тези страници са написани на английски език. Някой е започнал да ги превежда тук, на гърба. Виждаш ли как мастилото е с различен цвят?

Беше права. Дори страниците на английски сигурно бяха на стотици години. Бяха изписани също с изящен почерк, но определено беше различен, а и кафявото мастило не беше същото.

— Обърни на гърба.

Лена вдигна книгата и зачете.

„ВЕДНЪЖ НАПРАВЕНО, ПРИЗОВАВАНЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕНО. ИЗБОРЪТ, ВЕДНЪЖ НАПРАВЕН НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТКАЗАН. ЧОВЕКЪТ, ПРИТЕЖАВАЩ ДАРБАТА, ЩЕ ПРИСТЪПИ ИЛИ В МРАКА, ИЛИ В СВЕТЛИНАТА ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА. АКО ВРЕМЕТО МИНЕ И ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС НА ШЕСТНАЙСЕТАТА ЛУНА ОТЛЕТИ НЕОБВЪРЗАН, РЕДЪТ ЩЕ БЪДЕ НАРУШЕН. ТОВА НЕ БИВА ДА СТАВА. КНИГАТА ЩЕ ОБВЪРЖЕ НЕОБВЪРЗАНОТО ВЪВ ВЕЧНОСТТА.“

— Значи наистина няма начин да пропуснем това с Призоваването?

— Опитвам се да ти го кажа от доста време.

Гледах думите, които не ми помагаха много да си изясня ситуацията.

— Какво става всъщност по време на Призоваването? Тази Призоваваща луна какво прави — изпраща нещо като магически лъч, който те издърпва, или какво?

Лена продължаваше да разглежда страницата.

— Никъде не се казва точно. Знам само, че става в полунощ, на лунна светлина: „В СРЕДАТА НА ДЪЛБОКИЯ МРАК, ПОД ЯРКАТА СВЕТЛИНА, ОТ КОЯТО СМЕ ДОШЛИ“. Но то става така или иначе. Не е нещо, което можеш да видиш, просто се случва. И не, няма магически лъчи.