Прелестни създания

— Каква е тази история със Снежната кралица? Нямате ли просто кралица като навсякъде другаде?

— Не. Това е зимният бал, така че избираме Ледена кралица, но тъй като братовчедката на Савана Сноу, Сюзън, печелеше всяка година, докато завърши, а Савана победи миналата година, всички вече казват просто Снежната кралица. — Линк се протегна и отмъкна парче пица от чинията ми.

Беше напълно очевидно, че Лена иска да я поканя да отидем на бала заедно. Друга момичешка мистерия — искат да ги молиш за разни неща, дори да нямат никакво желание да ги направят. Имах чувството обаче, че случаят с Лена не е такъв. Сякаш имаше списък с неща, които в нейните представи едно обикновено момиче прави в гимназията, и беше твърдо решила да ги изпълни. Истинска лудост. Танците бяха последното, на което ми се ходеше в момента. Не бяхме най-популярните хора в гимназията. Не ставаше дума за това, че всички ни зяпаха, когато вървяхме по коридорите, дори ако не се държахме за ръце. Нито че постоянно говореха разни неща, жестоки неща, сигурно дори сега, когато тримата седяхме сами на единствената почти празна маса в претъпканата столова. Нито че всички „Ангели-пазители на Джаксън“ ни дебнеха непрекъснато в очакване да се издъним някъде.

Истината е, че преди Лена това щеше да ме притеснява. Просто започвах да се чудя дали не съм под влиянието на някаква магия или заклинание…

Не правя такива неща.

Не съм казал, че си го направила.

Току-що го каза.

Не казах, че ти си ми направила магия. Казах, че може би съм омагьосан.

Мислиш, че съм като Ридли?

Мисля, че… Забрави.

Лена изучаваше лицето ми още по-напрегнато, като че ли се опитваше да разчете истинските ми мисли. Може би имаше и тази дарба; вече нищо нямаше да ме учуди.

Какво?

Това, което каза сутринта след Хелоуин, в твоята стая. Наистина ли го мислеше, Лена?

Кое точно?

Онова, което се появи на стената.

На коя стена?

На стената в спалнята ти. Не се прави, че не знаеш за какво говоря. Каза, че изпитваш чувства към мен, както аз имам към теб.

Тя започна да си играе с гердана си.

Не знам за какво говориш.

За това, че си… падаме един по друг.

Падаме?

Падаме… Знаеш, по-сериозно.

По-сериозно в какво?

Няма значение.

Кажи го, Итън.

Направих го.

Погледни ме.

Гледам те.

Гледах в чашата си с шоколадово мляко.

— Схвана ли? Савана Сноу? Снежната кралица? Сещаш се, заради името47.

Линк сипа ванилов сладолед върху пържените си картофки, без да му мигне окото.

Лена ме погледна, беше се изчервила. Протегна ми ръката си под масата. Хванах я и за малко да я дръпна почти веднага, защото шокът от докосването й беше ужасно силен. Трябваше да се досетя, че ще бъде така. Начинът, по който ме гледаше, макар да не чувах какво си мисли, го подсказваше.

Ако имаш нещо за казване, Итън, кажи го.

Да… Това.

Кажи го.

Нямаше нужда да го казваме. Бяхме съвсем сами сред пълния с хора стол и разговаряхме с Линк. И двамата вече нямахме идея за какво говореше той.

— Нали разбра? Смешно е, защото името й отговаря напълно. Ледената кралица и Снежната кралица — Савана е и двете едновременно.

Лена пусна ръката ми и подхвърли морков към Линк. Не спираше да се усмихва. Той си помисли, че тя се усмихва на него.

— Да, разбрах. Ледена кралица, Снежна кралица — Савана Сноу. Но пак ми се струва тъпо. Просто няма смисъл. Тук дори не вали сняг.

Линк ми се ухили над сладоледените си пържени картофки.

— Тя ревнува. По-добре внимавай. Лена иска да бъде избрана за Ледена кралица само за да танцува с мен, когато ме изберат за Леден крал.

Лена не успя да се въздържи и се разсмя на глас.

— Ти? Мислех, че се пазиш за треньор Крос.

— Така е, и тази година тя вече ще си падне по мен.

— Линк не спи по цели нощи и се опитва да измисли нещо умно и смешно, което да каже, когато тя мине покрай него.

— Тя смята, че съм забавен.

— Не, смята, че си смешен.

— Това е моята година. Усещам го. Ще стана Снежен крал и треньор Крос най-накрая ще ме забележи там горе, на сцената, заедно със Савана Сноу.

— Не разбирам точно как това ще ти помогне — каза Лена и започна да бели един червен портокал.

— О, тя ще бъде зашеметена от прекрасния ми външен вид, от чара ми и от музикалния ми талант. Особено ако ми напишеш песен. Тогава тя ще се предаде и ще танцува с мен, а след като завърша, ще дойде с мен в Ню Йорк като моята най-голяма фенка.