Прелестни създания

— Фактите са ясни. Според очевидците мис Дюшан е пуснала противопожарната аларма, причинила е щети за хиляди долари на училището и е бутнала мис Ашър от сцената, в резултат на което тя си е счупила крака. Въз основа на тези събития имаме основание да я изключим.

Мариан въздъхна шумно.

— „Трудно е да освободиш глупаците от оковите, които обожават.“ — Погледна многозначително към мисис Линкълн. — Волтер, още един човек, който не е посещавал Харвард.

Макон продължаваше да стои спокойно, което изглежда още повече нервираше всички останали.

— Мистър…

— Холингсуорт.

— Мистър Холингсуорт, не е добре за вас да продължавате в посоката, в която сте поели. В Южна Каролина все още е незаконно да възпрепятствате малолетни да посещават държавните училища. Образованието е задължително. Не можете да не допускате невинно момиче в училище без основателни причини. Тези дни свършиха, дори и в Юга.

— Както обясних, мистър Рейвънуд, имаме основателни причини и разполагаме с властта да изключим племенницата ви.

Мисис Линкълн отново скочи.

— Не може просто да се появявате изневиделица и да се месите в делата на града! Не сте напускали къщата си от години! Какво ви дава право да казвате какво да се прави в този град и какво да става с нашите деца?

— Да не би да говорите за малката си колекция от марионетки, облечени като… еднорози? Извинете лошото ми зрение. — Макон посочи към „Ангелите“.

— Това са ангели, мистър Рейвънуд, не еднорози. Не че бих очаквала да разпознаете пратениците на нашия Бог, след като нямам спомен да съм ви виждала в църква.

— Нека този, който е безгрешен, да хвърли първия камък, мисис Линкълн. — Макон замълча за секунда, сякаш смяташе, че мисис Линкълн ще има нужда от малко време, за да схване какво й намеква. — Що се отнася до първоначалната ви мисъл, абсолютно сте права. Прекарвам доста време в къщата си, което напълно ме задоволява. Тя действително е чародейно място. Но може би наистина трябва да прекарвам повече време в града, да ви опозная. Да поразтърся малко нещата, нали така се казва?

Мисис Линкълн изглеждаше ужасена, а членовете на ДАР започнаха да се въртят неспокойно на местата си.

— Всъщност, ако Лена не се върне в училище, ще трябва да се обучава у дома. Може би ще поканя няколко от нейните братовчеди да се настанят у нас, за компания. Не бих искал да й липсва социалният елемент на образованието. Някои от тях са доста интересни личности. Мисля, че сте се запознали с едната й братовчедка на вашия малък зимен маскен бал.

— Не беше маскен бал.

— Простете. Предположих, че тези рокли са маскарадни облекла. Явно съм се заблудил от крещящите разцветки и обилната перушина.

Мисис Линкълн почервеня. Тя вече не беше жената, опитваща се да гори книги. Приличаше на човек, с когото никак не е хубаво да се забъркваш. Притесних се за Макон. Притеснявах се за всички нас.

— Да бъдем честни, мистър Рейвънуд. Мястото ви не е в този град. Не сте част от него, нито вие, нито племенницата ви. Не мисля, че сте в положение да поставяте условия.

Изражението на Макон бавно започна да се променя. Той въртеше разсеяно пръстена си.

— Мисис Линкълн, оценявам откровеността ви и ще се опитам да бъда толкова честен с вас, колкото бяхте вие с мен. Ще бъде голяма грешка за вас, за всеки в този град, да продължавате с тази тема. Виждате ли, аз съм доста заможен и разточителен човек. Ако се опитате да попречите на връщането на племенницата ми в затъпяващата ви гимназия — наистина не разбирам какво толкова я влече, но изборът си е неин — ще бъда принуден да похарча малко пари. Кой знае, може да инвестирам в някой „Уол-Март“ и тогава едва ли ще остане отворен магазин в града. — От скамейките се чу поредното масово ахване.

— Това заплаха ли е?

— О, в никакъв случай. По някаква случайност съм собственик и на земята, върху която е построен хотел „Южняшко гостоприемство“. Затварянето му ще ви причини доста неудобства, мисис Сноу, тъй като съпругът ви ще бъде принуден да пътува надалече, за да се среща със своите приятелки, което ще означава, че редовно ще закъснява за вечеря. Не бива да го допускаме, нали?

Мистър Сноу се изчерви и се опита да се скрие зад гърбовете на няколко момчета от бейзболния отбор, но Макон едва започваше.

— Мистър Холингсуорт, вие ми изглеждате доста познат. Както и забележителната красавица вляво от вас. — Макон посочи към дамата от настоятелството, която седеше до председателя. — Не съм ли ви виждал някъде заедно? Мога да се закълна, че…

Холингсуорт се олюля леко.

— Абсолютно не, мистър Рейвънуд. Аз съм женен мъж!

Макон насочи вниманието си към плешивия мъж от другата му страна.

— А, мистър Ебит. Ако спра да отдавам земята си под наем на „Капризното куче“, къде ще си пиете питието вечер, когато жена ви смята, че обсъждате книги в Литературния библейски клуб?

— Уилсън, как си могъл! Да използваш името на Всемогъщия Бог като алиби! Ще гориш в ада за това! — Мисис Ебит взе чантата си и започна да си проправя път към вратата.

— Розали, не е вярно!